compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа


Вашият коментар

Животът и Просветлението на Буда

20

This slideshow requires JavaScript.

През 624 г. пр.н.е. в Капилавату (Непал) Сидхарта Гаутама се родил като принц. Баща му бил крал Судходана, а майка му била кралица Махамая. Когато навършил шестнадесет години, той завършил обучението си и се оженил за принцеса Яшодара. Крал Судходана предал кралството си на своя син Сидхарта. Принцесата родила син на име Рахула. Когато крал Сидхарта станал на 29 години, той решил да се откаже от светския живот. Сидхарта напуснал кралството си и отишъл при няколко известни учители, за да изучава абсолютната природа на реалността. Но техните учения не го задоволили и той се отправил, за да открие собствения си път. Шест години по-късно той отишъл в Бодгая близо до река Неранджана и седнал под едно дърво.

Умът на Сидхарта бил спокоен и отпуснат. Докато седял, концентрацията му се задълбочила, а мъдростта му ставала все по-ясна. В това ясно и омиротворено състояние на ума той започнал да изследва истинската природа на живота. „Каква е причината за страданието“, се запитал той, „и какъв е пътят към вечното щастие?“ С окото на ума си той погледнал далеч отвъд своята държава, далеч отвъд собствения си свят. Скоро слънцето, планетите, звездите в космоса и далечните галактики на вселената се появили пред него в медитацията му. Той видял как всичко, от най-малката прашинка до най-голямата звезда, са свързани в постоянно променящ се модел: растеж, разпадане и отново растеж. Всичко било свързано. Нищо не се случвало без причина, а всяка причина оказвала ефект върху всичко останало.

Когато осъзнал това, пред ума му се появили по-дълбоки истини. Той погледнал дълбоко в себе си и открил, че животът му като принцът Сидхарта е само последният от поредица животи без начало – и че същото важи за всички. Ние се раждаме, живеем и умираме не веднъж, а отново и отново. Той видял, че смъртта е просто разделяне на ума от настоящето му тяло. След смъртта значението на Карма е изключително важно за следващото пътешествие. Когато един живот приключи, започва друг – и по този начин колелото на смърт и раждане продължава да се върти отново и отново. Той също видял, че от един живот към следващия ние непрекъснато се променяме и постоянно си влияем едни на други. Понякога сме богати и живеем в удобство; понякога сме бедни и нещастни. От време на време изпитваме удоволствие, но по-често се сблъскваме с проблеми. Сидхарта видял и че когато условията ни се променят, се променят и нашите отношения с другите. Всички ние сме били приятели и врагове, майка и баща, син и дъщеря хиляди пъти в миналото.

След това той погледнал цялото страдание в света. И видял как живите същества сами създават собственото си нещастие и радост. Слепи за истината, че всичко непрестанно се променя, те лъжат, крадат и дори убиват, за да получат нещата, които искат, въпреки че тези неща никога не могат да им предоставят трайното щастие, което желаят. И колкото повече умовете им се пълнят с алчност и омраза, толкова повече те се нараняват взаимно – а и самите себе си! Всяко вредно действие ги води към все повече нещастие. Те търсят мир, но намират само болка. Накрая той открил пътя за прекратяване на цялото това страдание. Той се изпълнил със сияйна ясна светлина. Вече не бил обикновен човек. Със спокойна и омиротворена усмивка той излязъл от медитацията си. В златистата светлина на разсъмване е казано, че Сидхарта погледнал нагоре и видял Зорницата. И тогава той получил велико разбиране. Той видял в ума си целия живот на света и планетите; от цялото минало и цялото бъдеще. Разбрал значението на съществуването, защо сме тук на тази земя и какво ни е създало. Най-накрая разбрал истината; получил просветление и установил принципите на Карма. Сега вече той бил Лорд Буда, напълно освободеният, пробуден и просветлен. Търсенето през шестте дълги години приключило. Това било ден, когато пълната луна светела, осветявайки цялата околност с ярка сребърна светлина, ден в месеца Весак (Май).

28Благодарности на източника!


Вашият коментар

Песента за преходността и заблудата от Миларепа

След завръщането си от Индия Речунгпа (един от главните ученици на Миларепа) бил прихванал болестта на гордостта и Миларепа опитал да го излекува по различни начини. Когато ученикът му пожелал храна, те отишли да просят, но били обидени от една стара жена, която заявила, че няма храна. На следващата сутрин я открили мъртва и Миларепа казал: „Речунгпа, както тази жена, така и всяко съзнателно същество е обречено да умре, но хората рядко мислят за този факт. И така изпускат много възможности да практикуват Дхарма. Ти и аз трябва да запомним тази случка и да се поучим от нея.“. След това той запял…

Песента за преходността и заблудата

Когато човек осъзнае дълбоко в сърцето си преходността на този живот,
Неговите мисли и дела спонтанно ще са в съответствие със Дхарма.
Ако човек мисли за смъртта често и продължително,
Той лесно може да покори демоните на мързела.
Никой не знае кога смъртта ще се спусне над него –
Точно както тази жена снощи!

Речунгпа, не бъди жесток, а послушай своя Гуру!
Виж, всички прояви във външния свят
Са мимолетни като снощен сън!
Човек изпитва безкрайна скръб,
Когато мисли за този преминаващ сън.
Речунгпа, събудил ли си се напълно
От това голямо объркване?
О, колкото повече мисля за това,
Толкова повече се стремя към Буда и към Дхарма. Има още


Вашият коментар

milarepaВсички светски стремежи и дела имат един единствен неизбежен и неминуем край, който е скръб; придобивките приключват с разпиляване; сградите с разрушение; срещите с раздяла; ражданията със смърт. Като знае това, човек трябва напълно да се отрече от придобивки и натрупване, и от строежи, и от срещи; и, верен на заповедите на изтъкнат Гуру, да се отправи към осъзнаване на Истината. Само това е най-добрият религиозен обичай.

Миларепа

Източник


Вашият коментар

milarepaЩо се отнася до метода за придобиване на практическо духовно познание – ако откриеш, че някоя определена практика увеличава злите ти страсти и те води към егоизъм, остави я, въпреки че за останалите може да изглежда добродетелна. А ако някой начин на действие ти помага да противодействаш на злите си страсти и да допринасяш за благото на съзнателните същества, знай, че това е истинският и свят път, и продължи по него, въпреки че може за други да изглежда грешен.

Миларепа

Източник


Сатипатана Сутта: Основи на Осъзнатостта

MN 10

Satipatthana Sutta (Сатипатана Сутта): Основи на Осъзнатостта

Преведено от Пали от Thanissaro Bhikkhu. Access to Insight, 11 октомври 2010 г.

Чувал съм, че един път Благословеният пребивавал в страната Куру. В страната на Куру има град, наречен Каммасадамма. Там Благословеният се обърна към монасите: „Монаси“.

„Многоуважаеми“, отговориха монасите.

Благословеният каза така: „Това е прекият път за пречистването на съществата, за преодоляването на скръбта и риданията, за изчезването на болката и нещастието, за постигане на правилния метод и за реализирането на Нибана – с други думи четирите основи на осъзнатостта. Кои четири?

Тук (в това учение) монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло [1] – пламенен, бдителен и осъзнат – отхвърляйки алчността и нещастието спрямо света. Той остава фокусиран върху усещанията… ума… умствените качества в самите умствени качества – пламенен, бдителен и осъзнат – отхвърляйки алчността и нещастието спрямо света.

А. Тяло

А как монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло?

[1] Тук монахът – отишъл в пустошта, под сянката на някое дърво или в празна постройка – сяда с кръстосани крака, като държи тялото изправено и насочва осъзнатостта си отпред [буквално: отпред на гърдите]. Винаги осъзнат, той вдишва; осъзнат, той издишва.

Вдишвайки дълъг дъх, той съзира: „Вдишвам дълъг дъх“; или издишвайки дълъг дъх, той съзира: „Издишвам дълъг дъх“. Или вдишвайки къс дъх, той съзира: „Вдишвам къс дъх“; или издишвайки къс дъх, той съзира: „Издишвам къс дъх“. Той се тренира: „Ще вдишвам, усещайки цялото тяло“. Той се тренира: „Ще издишвам, усещайки цялото тяло“. Той се тренира: „Ще вдишвам и успокоявам телесните дейности“. Той се тренира: „Ще издишвам и успокоявам телесните дейности“. Точно както умелият стругар или неговия чирак, когато прави дълго завъртане, съзира: „Правя дълго завъртане“, или когато прави късо завъртане, съзира: „Правя късо завъртане“; по същия начин монахът, когато вдишва дълъг дъх, съзира: „Вдишвам дълъг дъх“; или издишвайки дълъг дъх, той съзира: „Издишвам дълъг дъх“… Той се тренира: „Ще вдишвам и успокоявам телесните дейности“. Той се тренира: „Ще издишвам и успокоявам телесните дейности“. Има още


Вашият коментар

Песен от „60 Песни от Миларепа“

Лигор Шару, монах последовател на Миларепа, искаше Джетсън1 да се приспособи донякъде към светските обичаи, така че да спечели интереса на велики учени и последователи. Миларепа отхвърли тази идея, като каза, че винаги ще следва инструкциите на своя Гуру да живее на отдалечени места, и запя на Лигор Шару:

Прекланям се пред Марпа, Преводача.

Разбирайки, че славата е нереална като ехо,
Не оставям аскетичния живот,
A отхвърлям всички грижи и подготовки.
Каквато и репутация да имам,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Разбирайки, че всички неща са илюзия,
Отхвърлям всякакви притежания;
За богатство, спечелено чрез съревнование, нямам никакво желание!
Каквито и да са средствата и престижа ми,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Разбирайки, че всички последователи са привидения,
Не ме е грижа за връзки с хората
И пътувам, където пожелая,
За разлика от онези превзети учени свещеници,
Които действат предпазливо и ограничено. 2
Какъвто и ранг да имам,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Разбирайки, че желанията и страданията
Сами те са Великата Еднаквост, 3
Прерязвам въжето на страстта и омразата.
Със или без другари,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Природата на съществата е отвъд думите-игра; 4
Привързването към някоя доктрина или понятие
Е просто въпрос на самозаблуда.
Освобождавайки се от оковите на познаващия-и-познаваното,
В какъвто и да се превърна и където и да остана,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Във великия Осветяващ Ум
Не виждам замърсяване от блуждаещи мисли.
Отхвърляйки всички доводи и разсъждения,
Каквито и думи да чуя и кажа,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

От свещения текст на Тибетския Будизъм “60 Песни от Миларепа”


  1. Джетсън – Преподобния
  2. Превзети, тъй като тяхната начетеност е била съчетана само с морал, основан на ограничаване, като по този начин липсва основната практика на Дамма.
  3. Непросветлените земни същества правят разлика между харесване и нехаресване и т.н., но чрез Трансцендентална мъдрост (pannā – пання, която е целта и резултата на Випасана медитацията) се вижда, че това е изкуствен процес, тъй като там, където няма дискриминиране, няма желание или страдание.
  4. Думите се научават, понятията се формират и чрез объркване с тях човек допуска, че дори абсолютната Истина може да се изрази с думи; но Нирвана е отвъд такива „думи-игри“.

Благодарности на източника!


Вашият коментар

milarepaКолко е безсмислено човек да пренебрегва живота си, сражавайки се с врагове,
Които са просто като крехки цветя.

Колко е глупаво да пилееш живота си без смисъл,
Когато скъпоценното човешко тяло е толкова рядък дар.

Миларепа, „Песен на Снежната шир“