compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа


Вашият коментар >

„Също както твърдата скала не е развълнувана от вятъра, така и мъдрият е непоклатим от похвала или обвинение.“ Буда

Осемте светски вятъра са:

удоволствие и болка, похвала и обвинение, слава и лоша репутация, печалба и загуба. Това са двойки от противоположности: към едните сме привлечени, а другите ни отблъскват. Техните условия не могат да бъдат контролирани. Ние се увличаме от тези ветрове и можем лесно да загубим курса си. Удоволствието, славата, похвалата и печалбата ни карат да се чувстваме добре, като движение на фондовия пазар нагоре. Може да се възгордеем от слава, удоволствието да ни отклони от нашите отговорности, да разчитаме на външно одобрение с похвала или да се чувстваме прекалено комфортно при печалба. Всички ние желаем тези неща и заблуждаваме нашите ясни умове. Обратно, можем да бъдем отнесени от техните противоположности. Можем да бъдем погълнати и да се вглъбим от болка, нашето самочувствие може да бъде накърнено от недостойнство, да се чувстваме прекалено виновни при силна критика, а някоя загуба може да ни причини безкрайна скръб. Когато някой от тези осем вятъра ни отнесе, изпадаме в емоционална нестабилност. Разбърквайки всичко, те замъгляват нашата яснота.

От сутрата „Lokavipatti Sutta“: Провалите на света

… Благословеният каза: „Печалбата възниква за един необучен обикновен човек. Той не размишлява: „За мен е възникнала печалба. Тя е преходна, стресираща и подлежи на промяна“. Той не я разпознава, както всъщност е.

„Възниква загуба… Възниква слава… Възниква лоша репутация… Възниква обвинение… Възниква похвала… Възниква удоволствие… Има още

Advertisements


Вашият коментар

Песента за преходността и заблудата от Миларепа

След завръщането си от Индия Речунгпа (един от главните ученици на Миларепа) бил прихванал болестта на гордостта и Миларепа опитал да го излекува по различни начини. Когато ученикът му пожелал храна, те отишли да просят, но били обидени от една стара жена, която заявила, че няма храна. На следващата сутрин я открили мъртва и Миларепа казал: „Речунгпа, както тази жена, така и всяко съзнателно същество е обречено да умре, но хората рядко мислят за този факт. И така изпускат много възможности да практикуват Дхарма. Ти и аз трябва да запомним тази случка и да се поучим от нея.“. След това той запял…

Песента за преходността и заблудата

Когато човек осъзнае дълбоко в сърцето си преходността на този живот,
Неговите мисли и дела спонтанно ще са в съответствие със Дхарма.
Ако човек мисли за смъртта често и продължително,
Той лесно може да покори демоните на мързела.
Никой не знае кога смъртта ще се спусне над него –
Точно както тази жена снощи!

Речунгпа, не бъди жесток, а послушай своя Гуру!
Виж, всички прояви във външния свят
Са мимолетни като снощен сън!
Човек изпитва безкрайна скръб,
Когато мисли за този преминаващ сън.
Речунгпа, събудил ли си се напълно
От това голямо объркване?
О, колкото повече мисля за това,
Толкова повече се стремя към Буда и към Дхарма. Има още


Вашият коментар

milarepaВсички светски стремежи и дела имат един единствен неизбежен и неминуем край, който е скръб; придобивките приключват с разпиляване; сградите с разрушение; срещите с раздяла; ражданията със смърт. Като знае това, човек трябва напълно да се отрече от придобивки и натрупване, и от строежи, и от срещи; и, верен на заповедите на изтъкнат Гуру, да се отправи към осъзнаване на Истината. Само това е най-добрият религиозен обичай.

Миларепа

Източник


Вашият коментар

milarepaЩо се отнася до метода за придобиване на практическо духовно познание – ако откриеш, че някоя определена практика увеличава злите ти страсти и те води към егоизъм, остави я, въпреки че за останалите може да изглежда добродетелна. А ако някой начин на действие ти помага да противодействаш на злите си страсти и да допринасяш за благото на съзнателните същества, знай, че това е истинският и свят път, и продължи по него, въпреки че може за други да изглежда грешен.

Миларепа

Източник


Сатипатана Сутта: Основи на Осъзнатостта

MN 10

Satipatthana Sutta (Сатипатана Сутта): Основи на Осъзнатостта

Преведено от Пали от Thanissaro Bhikkhu. Access to Insight, 11 октомври 2010 г.

Чувал съм, че един път Благословеният пребивавал в страната Куру. В страната на Куру има град, наречен Каммасадамма. Там Благословеният се обърна към монасите: „Монаси“.

„Многоуважаеми“, отговориха монасите.

Благословеният каза така: „Това е прекият път за пречистването на съществата, за преодоляването на скръбта и риданията, за изчезването на болката и нещастието, за постигане на правилния метод и за реализирането на Нибана – с други думи четирите основи на осъзнатостта. Кои четири?

Тук (в това учение) монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло [1] – пламенен, бдителен и осъзнат – отхвърляйки алчността и нещастието спрямо света. Той остава фокусиран върху усещанията… ума… умствените качества в самите умствени качества – пламенен, бдителен и осъзнат – отхвърляйки алчността и нещастието спрямо света.

А. Тяло

А как монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло?

[1] Тук монахът – отишъл в пустошта, под сянката на някое дърво или в празна постройка – сяда с кръстосани крака, като държи тялото изправено и насочва осъзнатостта си отпред [буквално: отпред на гърдите]. Винаги осъзнат, той вдишва; осъзнат, той издишва.

Вдишвайки дълъг дъх, той съзира: „Вдишвам дълъг дъх“; или издишвайки дълъг дъх, той съзира: „Издишвам дълъг дъх“. Или вдишвайки къс дъх, той съзира: „Вдишвам къс дъх“; или издишвайки къс дъх, той съзира: „Издишвам къс дъх“. Той се тренира: „Ще вдишвам, усещайки цялото тяло“. Той се тренира: „Ще издишвам, усещайки цялото тяло“. Той се тренира: „Ще вдишвам и успокоявам телесните дейности“. Той се тренира: „Ще издишвам и успокоявам телесните дейности“. Точно както умелият стругар или неговия чирак, когато прави дълго завъртане, съзира: „Правя дълго завъртане“, или когато прави късо завъртане, съзира: „Правя късо завъртане“; по същия начин монахът, когато вдишва дълъг дъх, съзира: „Вдишвам дълъг дъх“; или издишвайки дълъг дъх, той съзира: „Издишвам дълъг дъх“… Той се тренира: „Ще вдишвам и успокоявам телесните дейности“. Той се тренира: „Ще издишвам и успокоявам телесните дейности“. Има още


Вашият коментар

Песен от „60 Песни от Миларепа“

Лигор Шару, монах последовател на Миларепа, искаше Джетсън1 да се приспособи донякъде към светските обичаи, така че да спечели интереса на велики учени и последователи. Миларепа отхвърли тази идея, като каза, че винаги ще следва инструкциите на своя Гуру да живее на отдалечени места, и запя на Лигор Шару:

Прекланям се пред Марпа, Преводача.

Разбирайки, че славата е нереална като ехо,
Не оставям аскетичния живот,
A отхвърлям всички грижи и подготовки.
Каквато и репутация да имам,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Разбирайки, че всички неща са илюзия,
Отхвърлям всякакви притежания;
За богатство, спечелено чрез съревнование, нямам никакво желание!
Каквито и да са средствата и престижа ми,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Разбирайки, че всички последователи са привидения,
Не ме е грижа за връзки с хората
И пътувам, където пожелая,
За разлика от онези превзети учени свещеници,
Които действат предпазливо и ограничено. 2
Какъвто и ранг да имам,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Разбирайки, че желанията и страданията
Сами те са Великата Еднаквост, 3
Прерязвам въжето на страстта и омразата.
Със или без другари,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Природата на съществата е отвъд думите-игра; 4
Привързването към някоя доктрина или понятие
Е просто въпрос на самозаблуда.
Освобождавайки се от оковите на познаващия-и-познаваното,
В какъвто и да се превърна и където и да остана,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

Във великия Осветяващ Ум
Не виждам замърсяване от блуждаещи мисли.
Отхвърляйки всички доводи и разсъждения,
Каквито и думи да чуя и кажа,
Винаги ще бъда доволен и щастлив.

От свещения текст на Тибетския Будизъм “60 Песни от Миларепа”


  1. Джетсън – Преподобния
  2. Превзети, тъй като тяхната начетеност е била съчетана само с морал, основан на ограничаване, като по този начин липсва основната практика на Дамма.
  3. Непросветлените земни същества правят разлика между харесване и нехаресване и т.н., но чрез Трансцендентална мъдрост (pannā – пання, която е целта и резултата на Випасана медитацията) се вижда, че това е изкуствен процес, тъй като там, където няма дискриминиране, няма желание или страдание.
  4. Думите се научават, понятията се формират и чрез объркване с тях човек допуска, че дори абсолютната Истина може да се изрази с думи; но Нирвана е отвъд такива „думи-игри“.

Благодарности на източника!


Вашият коментар

milarepaКолко е безсмислено човек да пренебрегва живота си, сражавайки се с врагове,
Които са просто като крехки цветя.

Колко е глупаво да пилееш живота си без смисъл,
Когато скъпоценното човешко тяло е толкова рядък дар.

Миларепа, „Песен на Снежната шир“