compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Глава 11 – Справяне с разсейванията – част I

В някой момент всеки медитатор се сблъсква с разсейвания по време на практиката и са нужни методи, за да може да се справи с тях. Изработени са някои елегантни хитри тактики, които да те върнат на правия път по-бързо, отколкото ако се опитваш да избуташ напред само с помощта на силата на волята. Концентрацията и осъзнатостта вървят неразделно заедно. Те се допълват взаимно. Ако някой от двата елемента е слаб, в крайна сметка и другият ще бъде засегнат. Лошите дни обикновено се определят от слаба концентрация. Умът ти просто не се задържа на едно място. Нужен ти е някакъв метод, с който отново да възстановиш концентрацията си дори когато си изправен пред някое умствено злополучие. За щастие имаш такъв. Всъщност можеш да избереш от цял традиционен списък с практически маневри.

Маневра 1
Измерване на времето

Тази първа техника беше описана в предишна глава. Някое разсейване те е отвлякло от дъха и внезапно осъзнаваш, че си фантазирал. Номерът е да излезеш напълно от каквото и да те е хванало, да се освободиш напълно от хватката му, за да можеш да се върнеш към дишането с пълното си внимание. Това става, като измериш продължителността на времето, през което си бил разсеян. Това не е точно изчисление. Не ти трябва точна цифра, а само приблизително време. Може да го изчислиш в минути или чрез значението на дадена идея. Просто си кажи: „Добре, бях разсеян за около две минути“ или „Откакто кучето започна да лае“ или „Откакто започнах да мисля за пари“. Когато започнеш за първи път да практикуваш тази техника, ще го правиш, като говориш на себе си в главата си. След като усвоиш добре навика, може да оставиш това, след което действието става безмълвно и много бързо. Помни, че цялата идея е да се отървеш от разсейването и да се върнеш към дъха. Отделяш се от мисълта, като я правиш обекта на изследване, само колкото да извлечеш приблизителното й времетраене. Самият интервал не е важен. След като се освободиш от разсейването, остави всичко това и се върни към дъха. Не се оплитай в изчисляването.

Маневра 2
Дълбоко дишане

Когато умът ти е див и раздразнен, често можеш да установиш наново осъзнатостта си с няколко бързи дълбоки вдишвания. Вдишай силно и издишай по същия начин. Това увеличава усещането в ноздрите и фокусирането става по-лесно. Засили волята си и приложи малко сила към вниманието. Не забравяй, че концентрацията може да се развие, като се насили, така че вероятно ще видиш как цялото ти внимание се установява отново приятно върху дъха.

Маневра 3
Броене

Броенето на преминаващите вдишвания и издишвания е много традиционна процедура. Някои школи преподават това действие като основна тактика. Випасана го използва като спомагателна техника за повторно установяване на осъзнатостта и за засилване на концентрацията. Както обсъдихме това в Глава 5, можеш да броиш дишането по много различни начини. Не забравяй да поддържаш вниманието си върху дъха. Вероятно ще забележиш промяна, след като прекратиш броенето. Дишането се забавя или става много леко и фино. Това е физиологичен признак, че концентрацията се е установила добре. В този момент дъхът обикновено е толкова лек или толкова бърз и нежен, че не можеш ясно да различиш вдишването от издишването. Те сякаш се сливаш в едно. Тогава можеш да броиш и двете като един цикъл. Продължи процеса на броене, но само до пет, като покриеш същата последователност от пет вдишвания, след което започни отначало. Когато броенето стане неприятно, премини към следващата стъпка. Остави числата и забрави за концепциите за вдишване и издишване. Просто се гмурни в чистото усещане от дишането. Вдишването се слива в издишването. Единият дъх се слива със следващия в един безкраен цикъл от чист, плавен поток.

Маневра 4
Методът „влиза-излиза“

Това е алтернатива на броенето и работи на практика по същия начин. Просто насочи вниманието си към дъха и умствено отбележи всеки цикъл с думите „вдишване… издишване“ или „влиза… излиза“. Продължи с процеса, докато вече не са ти нужни тези концепции, след което ги изхвърли.

Маневра 5
Отхвърляне на една мисъл с друга

Някои мисли просто не се махат. Ние хората сме обсесивни същества. Това е един от най-големите ни проблеми. Имаме склонност да се хващаме здраво за неща като сексуални фантазии, тревоги и амбиции. Храним тези мисловни комплекси в продължение на години и ги упражняваме доста, като си играем с тях всеки свободен момент. След това, когато седнем да медитираме, ние им нареждаме да се махнат и да ни оставят насаме. Едва ли е учудващо, че те не се подчиняват. За упорстващите мисли като тези е нужен директен подход, пълна фронтална атака.

Будистката психология е разработила ясна система на класифициране. Вместо да разделят мислите в класове, като например „добри“ или „лоши“, будистките мислители ги наричат „умели“ и „неумели“. Неумелата мисъл е такава, която е свързана с алчност, омраза или заблуда. Това са мислите, които умът най-лесно превръща във фикс-идеи. Те са неумели, в смисъл че те отдалечават от целта на Освобождение. Умелите мисли, от друга страна, са такива, свързани с щедрост, състрадание и мъдрост. Те са умели, в смисъл че могат да се използват като специфични лекове за неумелите мисли и така могат да ти помогнат по пътя към Освобождението.

Не можеш да обусловиш Освобождението. Това не е състояние, изградено от мисли. Нито пък можеш да обусловиш личните качества, които Освобождението създава. Мислите за доброжелателство могат да породят подобие на доброжелателство, но това не е истинското нещо. То ще се разпадне под напрежение. Мислите за състрадание създават само повърхностно състрадание. Затова тези умели мисли сами по себе си няма да те освободят от капана. Те са умели само ако се прилагат като противоотрови към отровата от неумелите мисли. Мислите за щедрост могат временно да премахнат алчността. Те я сритват под килима за достатъчно дълго време, така че осъзнатостта да си свърши работата безпрепятствено. След това, когато осъзнатостта проникне до корените на процеса на егото, алчността се изпарява и възниква истинска щедрост.

Този принцип може да се използва ден за ден в собствената ти медитация. Ако те тревожи определен вид фикс-идея, можеш да я отхвърлиш, като създадеш обратната. Ето един пример: Ако напълно мразиш Чарли, а намръщеното му лице продължава да изскача в ума ти, опитай да насочиш поток от любов и приятелство към Чарли. Вероятно ще се освободиш от моментното умствено изображение. След това можеш да се захванеш с медитацията.

Понякога само тази тактика няма да свърши работа. Фикс-идеята просто е прекалено силна. В такъв случай трябва да отслабиш малко хватката й върху теб, преди да можеш успешно да се измъкнеш. Ето къде вината, една от най-презрените човешки емоции, най-накрая идва от полза. Разгледай добре и целеустремено емоционалната реакция, от която се опитваш да се освободиш. Всъщност размишлявай върху нея. Виж как те кара да се чувстваш. Виж какво прави на живота ти, на щастието, на здравето и на връзките ти. Опитай да видиш как те кара да изглеждаш пред другите. Разгледай начина, по който забавя прогреса ти към Освобождението. Свещените книги на Пали действително убеждават това да се прави много задълбочено. Те съветват да развиеш същото усещане за погнуса и унижение, което би изпитвал, ако беше насилен да се разхождаш с вързан около врата ти труп на мъртво, разлагащо се животно. Целта е истинско отвращение. Тази стъпка сама може да приключи проблема. Ако не успее, се измъкни от остатъка от фикс-идеята, като отново създадеш обратната емоция.

Мислите за алчност се отнасят за всичко, свързано с желание – от чисто сребролюбие за материални печалби чак до по-неуловимата нужда да бъдеш уважаван като морален човек. Мислите за омраза преминават през гамата от дребна докачливост до убийствена ярост. Заблудите включват всичко от фантазиране до действителни халюцинации. Щедростта отхвърля алчността. Доброжелателството и състраданието отхвърлят омразата. Можеш да намериш специална противоотрова за всяка притесняваща мисъл, ако просто помислиш за малко върху това.

Маневра 6
Припомняне на целта

Има моменти, когато разни неща изскачат в ума ти сякаш безразборно. Думи, фрази или цели изречения изскачат от подсъзнанието, без някаква обяснима причина. Появяват се обекти. Примигват картини. Това е обезпокояващо преживяване. Умът ти е като знаме, веещо се на силен вятър. Плиска се напред назад като вълните на океан. В такива моменти често е достатъчно просто да си спомниш защо си там. Можеш да си кажеш: „Не седя тук просто за да си губя времето с тези мисли. Тук съм, за да фокусирам ума си върху дъха, който е универсален и общ за всички живи същества.“ Понякога умът ти ще се успокои дори преди да завършиш рецитирането. В други случаи може да се наложи да го повториш няколко пъти, преди да можеш отново да се фокусираш върху дишането.

Тези техники могат да се използват поотделно или в комбинации. Когато се използват правилно, те представляват доста ефективен арсенал за битката ти срещу „ума маймунка“.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s