compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Глава 12 – Справяне с разсейванията – част II

Представи си, че си насред прекрасна сесия медитация. Тялото ти е напълно неподвижно и умът ти е напълно спокоен. Просто се плъзгаш, следвайки потока на дъха – вдишване, издишване, вдишване, издишване… спокоен, ведър и концентриран. Всичко е перфектно. И тогава изведнъж нещо съвсем различно изниква в ума ти: „Наистина ми се иска да хапна малко сладолед.“ Това очевидно е разсейване. Това не е задачата, която трябва да вършиш. Забелязваш това и се издърпваш обратно към дъха, обратно към плавния поток – вдишване, издишване, вдишване… и тогава: „Платих ли онази сметка на бензиностанцията?“ Друго разсейване. Забелязваш го и се изтегляш обратно към дишането. Вдишване, издишване, вдишване, издишване, вдишване… „Излезе онзи нов филм. Може би ще успея да го гледам вторник вечерта. Не, не вторник, сряда имам прекалено много работа. Четвъртък е по-добре…“ Друго разсейване. Издърпваш се от това и се връщаш обратно на дъха, само че става така, че изобщо не успяваш истински да стигнеш до него, защото преди да го направиш, онзи малък глас в главата ти започва: „Гърбът страшно ме боли“. И това продължава, разсейване след разсейване сякаш безкрай.

Колко досадно. Но това е цялата работа. Тези разсейвания всъщност са целият смисъл. Важното е да се научиш да се справяш с тези неща. Да се научиш да ги забелязваш, без да се хващаш в капана им. Затова сме тук. Разсейването на ума е неприятно, няма спор. Но това е нормалният режим на работа на ума ти. Не мисли за това като за враг. Просто това е реалността. А ако искаш да промениш нещо, първото, което трябва да направиш, е да го видиш такова, каквото е.

Когато седнеш за първи път, за да се концентрираш върху дъха, ще останеш поразен от това колко невероятно зает е всъщност умът. Скача и се дърпа. Обръща се и се мята. Гони се сам в постоянни обиколки. Дърдори. Мисли. Фантазира и мечтае. Не се разстройвай от това. Нормално е. Когато умът ти се отклони от обекта на медитация, просто наблюдавай разсейването осъзнато.

Когато говорим за разсейване при Проницателната медитация, става въпрос за всяко замисляне, което отклонява вниманието от дъха. Това създава ново, важно правило за медитацията ти: когато възникне някакво умствено състояние, което е достатъчно силно, за да те разсее от обекта на медитация, превключи вниманието си за кратко към разсейването. Направи разсейването временен обект на медитация. Обърни внимание на думата „временен“. Това е много важно. Не те съветваме да сменяш конете по средата на състезанието. Не очакваме да приемаш напълно нов обект на медитация на всеки три секунди. Дишането винаги ще остава главният фокус. Превключваш вниманието си към разсейването само за толкова време, че да забележиш някои специфични неща за него. Какво е то? Колко е силно? И колко време продължава? След като отговориш безмълвно на тези въпроси, вече си приключил с изследването на това разсейване и връщаш вниманието си към дъха. И тук обърни внимание на термина „безмълвно“. Тези въпроси не са повод за още умствено бърборене. Това би те отвело в погрешната посока – към повече мислене. Искаме да се отдалечиш от мисленето и да се върнеш към пряко, безмълвно и неконцептуално преживяване на дъха. Тези въпроси са дадени, за да те освободят от разсейването и за да постигнеш прозрение за същността му, а не да те оплитат още повече в него. Те ще те настроят към това, което те разсейва, и ще ти помогнат да се отървеш от него – всичко това в една стъпка.

Ето го и проблемът: когато някое разсейване или някое умствено състояние възниква в ума, то се развива първо в подсъзнанието. Едва момент след това то изниква в съзнателния ум. Тази разлика от един момент е много важна, защото това е достатъчно време, за да възникне вкопчване. Вкопчването възниква почти внезапно и първо се случва в подсъзнанието. И така, когато вкопчването излезе на нивото на съзнателното разпознаване, ние вече сме започнали да се хващаме за него. За нас е съвсем естествено просто да продължим този процес, като се оплитаме все повече и повече в разсейването, докато продължаваме да го разглеждаме. По това време ние вече определено мислим мисълта, вместо просто да я наблюдаваме с чисто внимание. Цялата последователност се случва за един миг. Така се изправяме пред проблем. Когато съзнателно осъзнаем дадено разсейване, в известен смисъл ние вече сме се оплели в него. Нашите три въпроса са хитро решение за тази определена болест. За да отговорим на тези въпроси, трябва да установим качеството на разсейването. За да направим това, трябва да се отделим от него, умствено да отстъпим назад от него, да се разединим от него и да го наблюдаваме обективно. Трябва да спрем да мислим мисълта или да чувстваме чувството, за да можем да го разглеждаме като обект на изследване. Самият този процес е упражнение за осъзнатост, безпристрастна, непредубедена съзнателност. По този начин хватката на разсейването се разбива и осъзнатостта отново поема контрола. В този момент осъзнатостта прави плавен преход обратно към главния си фокус и ние се връщаме към дъха.

Когато за първи път започнеш да практикуваш тази техника, вероятно ще трябва да правиш това с думи. Ще задаваш въпросите си с думи и ще получаваш отговори с думи. Но няма да отнеме много време, преди да можеш напълно да се освободиш от формалността на думите. След като се създадат умствените навици, просто ще забелязваш разсейването, ще забелязваш качествата на разсейването и ще се връщаш към дъха. Това е напълно неконцептуален процес и се случва много бързо. Самото разсейване може да е всичко: звук, усещане, емоция, фантазия, абсолютно всичко. Каквото и да е, не се опитвай да го потискаш. Не се опитвай да го насилиш навън от ума си. Няма нужда от това. Просто го наблюдавай осъзнато с чисто внимание. Изследвай разсейването безмълвно и то само ще отмине. Ще видиш как вниманието ти се плъзга обратно към дъха без усилие. И не се укорявай за разсейването. Разсейванията са естествени. Те идват и си отиват.

Въпреки този мъдър съвет, ще забележиш, че все пак се укоряваш. Това също е естествено. Просто наблюдавай процеса на укоряване като друго разсейване и след това се върни към дишането.

Наблюдавай последователността от събития: Дишане. Дишане. Възниква разсейваща мисъл. Заради разсейващата мисъл възниква чувство на неудовлетвореност. Укоряваш се заради разсейването. Забелязваш самоупрекването. Връщаш се към дъха. Дишане. Дишане. Това наистина е много естествен, гладко протичащ цикъл, ако го правиш правилно. Ключът към успеха, разбира се, е търпение. Ако успееш да се научиш да наблюдаваш тези разсейвания, без да се намесваш, всичко е много лесно. Просто се плъзгаш през разсейванията и вниманието ти се връща към дъха доста лесно. Разбира се, съвсем същото разсейване може да изскочи малко по-късно. Ако това се случи, просто го наблюдавай осъзнато. Ако си се изправил пред стар, установен модел на мислене, това може да продължи да се случва доста време, понякога с години. Не се разстройвай. И това е естествено. Просто наблюдавай разсейването и се върни към дъха. Не се съпротивлявай на тези разсейващи мисли. Недей да се напрягаш или бориш. Това е напразно хабене. Дори най-леката енергия, която прилагаш към това съпротивление, се влива в мисловния комплекс и го прави още по-силен. Така че не се опитвай да насилиш такива мисли навън от ума си. Това е битка, която никога не можеш да спечелиш. Просто наблюдавай разсейването осъзнато и в крайна сметка то ще премине. Много е странно, но колкото повече чисто внимание прилагаш към такива разсейвания, толкова по-слаби стават те. Наблюдавай ги достатъчно дълго време и достатъчно често с чисто внимание и те ще заглъхнат завинаги. Ако се бориш с тях, те ще се засилят. Наблюдавай ги безпристрастно и те ще повехнат.

Осъзнатостта е функция, която разоръжава разсейванията, както оръжеен експерт може да обезвреди някоя бомба. Слабите разсейвания се разоръжават само с един поглед. Когато светлината на съзнателността попадне върху тях, те се изпаряват на момента и повече никога не се връщат. За дълбоко вкоренените привични мисловни модели е нужна постоянна осъзнатост, която да се прилага отново и отново за толкова време, колкото е нужно, за да се освободи хватката им. Разсейванията всъщност са като лай на кучета. Те нямат собствена сила. Трябва да се подхранват постоянно, иначе умират. Ако откажеш да ги храниш със собствения си страх, гняв и алчност, те повяхват.

Осъзнатостта е най-важната част от медитацията. Това е главното нещо, което се опитваш да развиеш. Така че наистина няма никаква нужда да се бориш срещу разсейванията. Важното е да осъзнаваш какво се случва, а не да контролираш това, което се случва. Помни, концентрацията е инструмент. Тя е с второстепенно значение пред чистото внимание. От гледна точка на осъзнатостта всъщност няма такова нещо като разсейване. Каквото и да възникне в ума, се разглежда просто като още една възможност за развиване на осъзнатост. Не забравяй, че дишането е произволен фокус и се използва като главен обект на вниманието. Разсейванията се използват като вторични обекти на внимание. Те са също толкова част от реалността, както и дъха. Всъщност почти няма разлика какъв ще е обектът на осъзнатост. Можеш да осъзнаваш дъха или можеш да осъзнаваш разсейването. Можеш да осъзнаваш факта, че умът ти е спокоен и концентрацията ти е силна, или може да съзнаваш, че концентрацията е разкъсана и в ума ти е абсолютна бъркотия. Всичко това е осъзнатост. Просто поддържай тази осъзнатост и рано или късно ще последва и концентрацията.

Целта на медитацията не е концентрация върху дишането без прекъсване, завинаги. Това само по себе си би било ненужна цел. Целта на медитацията не е постигане на напълно неподвижен и спокоен ум. Въпреки че това е прекрасно състояние, то само по себе си не води до освобождение. Целта на медитацията е да се постигне непрекъсната осъзнатост. Осъзнатостта и само осъзнатостта води до Просветление.

Разсейванията може да са всякакви размери, форми и вкусове. В будистката философия те са организирани в категории. Една от тях е категорията на пречките. Те се наричат пречки, защото блокират развиването на двата компонента на медитацията – осъзнатост и концентрация. Едно предупреждение за този термин: думата „пречки“ се разбира като нещо отрицателно и наистина това са състояния на ума, които искаме да премахнем. Това обаче не означава, че те трябва да се потискат, избягват или упрекват.

Да използваме алчността като пример. Искаме да избегнем удължаването на всяко състояние на алчност, което възниква, тъй като продължаването на това състояние води до оковаване и тъга. Това не означава, че се опитваме да изхвърлим мисълта от ума, когато възникне. Просто отказваме да я насърчаваме да остане. Оставяме я да дойде и я оставяме да си отиде. Когато алчността първо се наблюдава с чисто внимание, не се правят никакви оценки. Просто се отдръпваме назад и я наблюдаваме как възниква. Цялото развитие на алчността от началото до края просто се наблюдава по този начин. Не й помагаме, нито я спираме, нито се намесваме дори в най-лека степен. Остава толкова, колкото остава. А ние научаваме за нея, колкото можем, докато е там. Наблюдаваме какво прави алчността. Наблюдаваме как ни тревожи и как обременява другите. Забелязваме как ни кара постоянно да сме недоволни, винаги в състояние на незадоволен копнеж. От този пряк личен опит ние заключаваме на нивото на опита, че алчността е неумел начин на живот. В това разбиране няма нищо теоретично.

Начинът за справяне с всички пречки е същият и тук ще ги разгледаме една по една.

Желание: Да предположим, че си се разсеял от някое приятно преживяване в медитацията. Това може да е приятна фантазия или някоя мисъл на гордост. Може да е усещане за самочувствие. Може да е мисъл за любов или дори физическото усещане за блаженство, което идва от самото преживяване на медитацията. Каквото и да е, след него следва състоянието на желание – желание за притежаване на това, за което си мислил, или желание за удължаване на преживяването. Без значение какво е естеството му, трябва да се справяш с желанието по следния начин. Забележи мисълта или усещането, когато възникват. Забележи умственото състояние на желание, което ги придружава, като нещо отделно. Забележи точното ниво или степен на това желание. След това забележи колко дълго продължава и кога в крайна сметка изчезва. Когато направиш това, върни вниманието си към дишането.

Неприязън: Да предположим, че си се разсеял от някое отрицателно преживяване. Това може да е нещо, от което те е страх, или някаква постоянна тревога. Може да е вина или депресия или болка. Каквато и да е действителната същност на мисълта или усещането, откриваш, че се опитваш да я отблъснеш или потиснеш – опитваш да я избегнеш, да се съпротивляваш или да я отхвърлиш. Начинът за справяне тук е на практика същият. Наблюдавай възникването на мисълта или усещането. Забележи състоянието на отблъскване, което ги придружава. Измери нивото или степента на това отблъскване. Виж колко дълго продължава и кога затихва. След това върни вниманието си към дъха.

Вялост: Вялостта се представя в различни степени и сила – от лека сънливост до пълна апатия. Тук говорим за умствено състояние, а не за физическо. Нуждата за сън или физическата умора са нещо съвсем различно и в будистката система на класификация това би се категоризирало като физическо усещане. Умствената вялост е близко свързана с неприязънта, в смисъл че това е един от хитрите начини на ума да избягва онези проблеми, които намира за неприятни. Вялостта е един вид изключване на умствения апарат, затъпяване на сетивната и когнитивната острота. Това е наложена тъпота, която се преструва на сън. Това може да е трудно за справяне, защото присъствието му е точно обратното на използването на осъзнатост. Вялостта е почти обратното на осъзнатостта. Въпреки това, лекът за тази пречка отново е осъзнатост, а справянето с нея е по същия начин. Забележи състоянието на сънливост, когато възниква, и забележи нивото или степента й. Забележи, когато възникне, колко дълго продължава и кога преминава. Единственото специално нещо тук е това, че ранното улавянето на феномена е от важно значение. Трябва да го хванеш още в зачеването му и веднага да приложиш щедри дози чиста съзнателност. Ако го оставиш да набере сила, растежът му сигурно ще надмине силата на осъзнатостта ти. Когато вялостта победи, резултатът е потъващият ум и/или заспиване.

Раздразнение: Състоянията на безпокойствие и тревога са прояви на умствено раздразнение. Умът ти се мята насам натам и отказва да се задържи върху каквото и да е. Може да продължиш да се изправяш отново и отново пред същите проблеми. Но дори тук преобладаващият компонент е едно неуравновесено усещане. Умът отказва да се задържи някъде. Постоянно скача насам натам. Лекът за това състояние е същата основна последователност. Безпокойствието придава определено чувство на съзнанието. Може да го наречеш вкус или качество. Както и да го наречеш, това неуравновесено усещане е там като определима характеристика. Потърси го. След като го забележиш, виж колко от него има в момента. Забележи кога възниква. Наблюдавай колко дълго продължава и виж кога затихва. След това върни вниманието си към дъха.

Колебание: Колебанието си има собствено отличително чувство в съзнанието. Пали текстовете го описват много добре. Това е чувството на човек, вървящ през пустиня, който стига до кръстопът без означения. По кой път трябва да поеме? Няма как да разбере. Затова просто седи там и се колебае. Една от често срещаните форми, с които това може да се прояви в медитацията, е вътрешен диалог, подобен на този: „Какво правя, като просто си седя така? Изобщо получавам ли нещо от това наистина? О! Разбира се, че да. Това е добре за мен. В книгата така пише. Не, това е лудост. Това е загуба на време. Не, няма да се предам. Казах, че ще го направя и ще го направя. Или пък да не би да съм се заинатил? Не знам. Просто не знам.“ Не се хващай в този капан. Това е просто друга пречка. Още един от малките димни екрани на ума, които да ти попречат да направиш най-ужасното нещо на света – в действителност да започнеш да осъзнаваш какво се случва. За да се справиш с колебанието, просто осъзнай това умствено състояние на неувереност като обект за изследване. Не се хващай в него. Отстъпи от него и го погледни. Виж колко е силно. Виж кога идва и колко дълго продължава. След това гледай как заглъхва и се върни към дишането.

Това е общият модел, който ще използваш за всяко разсейване, което възникне. Помни, че под разсейване имаме предвид всяко умствено състояние, което възниква, за да попречи на медитацията ти. Някои от тях са доста трудно доловими. Полезно е да изброим някои от възможностите. Отрицателните състояния се забелязват доста лесно: несигурност, страх, гняв, депресия, раздразнение и разстройване.

Копнежът и желанието са малко по-трудни за забелязване, тъй като те може да се проявят към неща, които обикновено приемаме за добродетелни или благородни. Може да изпиташ желанието да се самоусъвършенстваш. Може да усетиш копнеж за по-големи добродетели. Дори може да развиеш привързване към блаженството, изпитвано от самата медитация. Малко е трудно да се отделиш от такива алтруистични чувства. В крайна сметка обаче това е просто още алчност. Това е желание за удовлетворение и е хитър начин за игнориране на реалността в настоящия момент.

Най-пакостливи обаче са онези наистина позитивни умствени състояния, които се прокрадват в медитацията ти. Щастие, мир, вътрешно доволство, симпатия и състрадание за всички същества навсякъде. Тези умствени състояния са толкова сладки и толкова добродетелни, че направо не можеш да понесеш да се отдръпнеш от тях. Това те кара да се чувстваш като предател на цялото човечество. Няма нужда да се чувстваш така. Не те съветваме да отхвърляш тези състояния на ума или да се превръщаш в безсърдечен робот. Просто искаме да видиш какво представляват наистина. Те са умствени състояния. Те идват и си отиват. Възникват и отминават. С развиването на медитацията ти тези състояния ще възникват все по-често. Номерът е да не се привързваш към тях. Просто виж всяко от тях, когато възникват. Виж какво е, колко е силно и колко дълго продължава. След това виж как отминава. Всичко това е просто още от преминаващото шоу на собствената ти умствена вселена.

Точно както дишането се развива на етапи, така е и с умствените състояния. Всеки дъх има начало, среда и край. Всяко умствено състояние има раждане, растеж и повяхване. Трябва да се стремиш да виждаш тези етапи ясно. Това обаче не е лесно. Както вече отбелязахме, всяка мисъл и усещане първо започва в подсъзнателната област на ума и едва по-късно изниква в съзнанието. Обикновено осъзнаваме тези неща едва след като вече са възникнали в съзнателната сфера и са останали там известно време. Всъщност обикновено ние осъзнаваме разсейванията чак когато те вече са отпуснали хватката си върху нас и вече си отиват. В този момент ние внезапно разбираме, че сме били някъде, мечтали сме, фантазирали сме или каквото и да е. Очевидно е, че това е прекалено късно в поредицата от събития. Може да наречем този феномен „хващане на лъва за опашката“ и това е неумело действие. Сякаш се изправяме срещу опасен звяр, така трябва да се заемем с умствените състояния лице в лице. С търпение ще се научим да ги разпознаваме, когато възникват от все по-дълбоки нива на нашия съзнателен ум.

Тъй като умствените състояния първо възникват в подсъзнанието, за да уловиш възникването на умственото състояние, трябва да разшириш съзнателността си надолу в подсъзнателната зона. Това е трудно, защото не можеш да видиш какво става там долу, поне не по същия начин, както виждаш някоя съзнателна мисъл. Но можеш да се научиш да изпитваш смътно усещане за движение и да действаш чрез умствено усещане за докосване, така да се каже. Това се развива с практиката и способността е друг от ефектите на дълбокото спокойствие на концентрацията. Концентрацията забавя възникването на тези умствени състояния и ти дава време да усетиш всяко едно от тях, когато възниква от подсъзнанието, дори преди да го видиш съзнателно. Концентрацията ти помага да разшириш съзнателността си надолу в тази кипяща тъмнина, където започват мислите и усещанията.

Със задълбочаването на концентрацията развиваш способността да виждаш мислите и усещанията да възникват бавно, подобно на отделни балончета – всяко е самостоятелно и има разстояние между тях. Те бълбукат бавно от подсъзнанието. Остават за малко в съзнателния ум и след това отминават.

Прилагането на съзнателност към умствените състояния е прецизна операция. Това е особено вярно за чувства или усещания. Много е лесно да се надхвърли усещането. Т.е. да добавиш нещо към него в повече от това, което е в действителност. Също толкова лесно е да се скъси усещането, да изпиташ част от него, но не цялото. Идеалът, към който се стремиш, е да изпитваш всяко умствено състояние напълно, точно такова, каквото е, без да добавяш нищо към него и без да изпускаш никоя част от него. Нека за пример да използваме болка в крака. Това, което се случва, е чисто протичащо усещане. То се променя непрекъснато, никога не е същото от един момент в следващия. Мести се от едно място на друго, а силата му се надига и спада. Болката не е нещо. Тя е събитие. Не трябва да има концепции, закрепени или свързани към нея. Чистата безпрепятствена съзнателност за това събитие ще го изпита просто като протичащ модел от енергия и нищо повече. Никаква мисъл и никакво отхвърляне. Просто енергия.

Още отрано в нашата медитационна практика трябва да премислим отново нашите подлежащи догадки относно концептуализирането. Повечето от нас са получавали високи оценки в училище и в живота заради нашата способност да манипулираме умствените феномени – концепциите – логично. Нашите кариери, голяма част от нашия успех в ежедневния живот, нашите щастливи връзки – ние гледаме на това в голяма степен като на резултат от нашето успешно манипулиране на концепции. При развиване на осъзнатост обаче ние временно прекратяваме процеса на концептуализиране и се фокусираме над чистата природа на умствените феномени. По време на медитацията ние се опитваме да изпитаме ума на нивото, което е преди концепциите.

Но човешкият ум създава концепции за такива явления, като например болката. Започваш да мислиш за нея като за „болката“. Това е концепция. Това е етикет, нещо добавено към самото усещане. Виждаш как изграждаш умствено изображение, картина на болката, виждаш я като форма. Може да видиш диаграма на крака, на която болката да е оградена с някакъв прекрасен цвят. Това е много креативно и ужасно занимателно, но не това искаме. Това са концепции, прикрепени към живата реалност. Най-вероятно ще започнеш да мислиш: „Аз имам болка в крака“. „Аз“ е концепция. Това е нещо добавено в повече към чистото усещане.

Когато въведеш „аз“ в процеса, ти изграждаш концептуална пропаст между реалността и съзнателността, която наблюдава тази реалност. Мисли като „мен“ или „мой“ нямат място в директната съзнателност. Те са странични добавки и то доста коварни. Когато въведеш „мен“ в картината, ти се идентифицираш с болката. Това просто й придава допълнително ударение. Ако оставиш „аз“ извън действието, болката не е болезнена. Тя е просто чист протичащ поток от енергия. Дори може да бъде красива. Ако видиш, че „аз“ се вмъква в усещането ти за болка или всъщност в което и да е друго усещане, просто наблюдавай това осъзнато. Приложи чисто внимание към феномена на лично идентифициране с болката.

Общата идея обаче е почти прекалено проста. Искаш наистина да видиш всяко усещане, независимо дали е болка, блаженство или скука. Искаш да изпиташ това нещо напълно в естествената му и неподправена форма. Има само един начин да направиш това. Подбирането на точния момент трябва да бъде прецизно. Съзнателността ти за всяко усещане трябва да съответства точно с възникването на това усещане. Ако го хванеш само малко по-късно, изпускаш началото. Няма да видиш цялото. Ако се задържиш на някое усещане, след като е изтекло, то това вече е памет. Самото нещо е отминало, а като се задържаш на този спомен, ти изпускаш възникването на следващото усещане. Това е много деликатна операция. Трябва да пътуваш точно тук в настоящия момент, като вдигаш нещата и ги оставяш да паднат без никакво забавяне. Необходимо е много нежно усещане. Връзката ти към усещанията не трябва никога да е в миналото или бъдещето, а винаги в простото и непосредствено сега.

Човешкият ум се опитва да създава концепции за феномените и е развил куп хитри начини да го прави. Всяко просто усещане ще задейства експлозия от концептуално мислене, ако оставиш ума да прави каквото си иска. Да вземем например слуха. Седиш си в медитация и някой в съседната стая изпуска някаква чиния. Звукът стига до ушите ти. Веднага виждаш картина на тази друга стая. Освен това сигурно виждаш и човек, който изпуска чиния. Ако това е позната среда, да кажем у дома, вероятно ще си създадеш триизмерен умствен филм за това кой е изпуснал чинията и коя чиния е била изпусната. Цялата тази поредица незабавно се проявява в съзнанието. Просто изскача от подсъзнанието толкова ярка и ясна и неудържима, че изтиква всичко останало настрани. Какво става с първоначалното усещане, чистото усещане на чуването? То се е загубило в бъркотията, напълно надвито и забравено. Изпускаме реалността. Влизаме в свят на фантазии.

Ето и друг пример: Седиш си в медитация и до ушите ти достига някакъв звук. Това е просто някакъв неясен шум, нещо като заглушено хрускане. Би могло да е всичко. След това вероятно ще се случи нещо такова. „Какво беше това? Кой го направи? Откъде дойде? Колко далеч беше това? Опасно ли е?“. И така продължаваш и продължаваш, без да получаваш никакви отговори, освен проекции на фантазията си. Концептуализирането е коварно хитър процес. Той се промъква в преживяването и просто го превзема. Когато чуеш някакъв звук по време на медитация, обърни чисто внимание на усещането от чуването. Това и само това. Това, което се случва в действителност, е толкова съвършено просто, че ние можем да го изпуснем напълно, а и наистина това правим. Звуковите вълни достигат до ухото в определен уникален модел. Тези вълни се превръщат в електрически импулси в мозъка и тези импулси представят звуков модел пред съзнанието. Това е всичко. Няма картини. Няма умствени филми. Няма концепции. Няма вътрешни диалози по въпроса. Просто шум. Реалността е елегантно проста и неукрасена. Когато чуеш някакъв звук, съзнавай процеса на чуване. Всичко останало е просто добавено бърборене. Остави го. Същото правило важи за всяко усещане, всяка емоция, всяко преживяване, които може да имаш. Разгледай внимателно собственото си преживяване. Отстрани слоевете от умствени вехтории и виж какво е там в действителност. Ще се удивиш колко е просто и колко е красиво.

В някои моменти може да възникнат едновременно много усещания. Може да имаш някаква мисъл на страх, присвиване в стомаха, болки в гърба и сърбеж на лявото ухо, всичко това едновременно. Недей да стоиш в недоумение. Недей да преминаваш напред назад или да се чудиш какво да избереш. Едно от тях ще бъде най-силно. Просто се отвори и най-настоятелният от тези феномени ще нахлуе и ще изиска вниманието ти. Така че му отдели внимание само дотолкова, че да го видиш как заглъхва. След това се върни към дишането. Ако нахлуе някое друго, позволи му. Когато приключи, се върни към дишането.

Този процес обаче може да достигне до крайност. Недей да седиш и да търсиш неща, които да съзнаваш. Дръж осъзнатостта си върху дъха, докато нещо друго дойде и издърпа вниманието ти. Когато усетиш, че това се случва, не се бори с него. Остави вниманието си естествено да се прехвърли към разсейването и го остави там, докато разсейването се изпари. След това се върни към дишането. Недей да търсиш други физически или умствени феномени. Просто се върни към дишането. Остави ги те да дойдат при теб. Разбира се, ще има моменти, когато ще се отнасяш нанякъде. Дори след продължително практикуване може внезапно да усетиш, че се събуждаш, осъзнавайки, че си се разсеял за известно време. Не се обезкуражавай. Осъзнай, че си се отклонил за толкова и толкова време и се върни към дъха. Няма никаква нужда за каквато и да е отрицателна реакция. Самото действие на осъзнаване, че си се отклонил, представлява активно съзнаване. Само по себе си то е упражнение на чиста осъзнатост.

Осъзнатостта расте чрез упражняване на осъзнатост. Това е като упражняване на мускул. Всеки път, когато го упражняваш, го напомпваш малко. Правиш го малко по-силен. Самият факт, че си изпитал това усещане на събуждане, означава, че току-що си подобрил своята сила на осъзнаване. Това означава, че ти печелиш. Върни се към дишането без съжаление. Съжалението обаче е условен рефлекс и може да възникне въпреки всичко – друг умствен навик. Ако откриеш, че се обезсърчаваш, че се чувстваш обезкуражен или че се упрекваш, просто наблюдавай това с чисто внимание. Това е просто друго разсейване. Отдели му малко внимание и наблюдавай как заглъхва, след това се върни към дъха. Правилата, които прегледахме по-горе, могат и трябва да се прилагат напълно за всички умствени състояния. Ще откриеш, че това е напълно безмилостно предписание. Това е най-трудната работа, която някога си предприемал. Ще откриеш, че донякъде искаш да приложиш тази техника за определени части от преживяванията си и ще откриеш, че изобщо не искаш да я използваш за други части.

Медитацията е малко като умствена киселина. Тя бавно разяжда това, върху което я поставиш. Ние хората сме много странни същества. Харесваме вкуса на определени отрови и упорито продължаваме да ги ядем дори докато те ни убиват. Мислите, към които сме привързани, са отрова. Ще откриеш, че нямаш търпение да изровиш някои мисли от самия им корен, докато ревниво ще пазиш и цениш някои други. Това е човешкото състояние.

Випасана медитацията не е игра. Чистата съзнателност е повече от приятно развлечение. Тя е път нагоре и навън от тресавището, в което всички ние сме заседнали, блатото на нашите собствени желания и неприязън. Относително лесно е да приложиш съзнателност към по-неприятните аспекти от съществуването. След като видиш как страхът и депресията се изпаряват под горещия, силен лъч на съзнателността, ще искаш да повториш процеса. Това са неприятните умствени състояния. Те болят. Искаш да се отървеш от тези неща, защото те безпокоят. Доста по-трудно е да приложиш същия процес към умствените състояния, които цениш, като например патриотизма или родителската защита или истинската любов. Но това е също толкова необходимо. Положителните привързвания те държат в калта точно както и отрицателните привързвания. Може да се издигнеш над калта достатъчно, за да дишаш малко по-лесно, ако прилежно практикуваш Випасана медитация. Випасана медитацията е пътят към Нирвана. А според показанията на тези, които са се трудили по пътя към тази величествена цел, тя си заслужава напълно всяко усилие.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s