compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Глава 13 – Осъзнатост (Сати)

Осъзнатост е българският превод на думата Сати от езика Пали. Сати е дейност. Какво точно е това? Не може да има точен отговор, поне не с думи. Думите се създават от символичните нива на ума и описват онези реалности, с които работи символичното мислене. Осъзнатостта предшества символиката.

Тя не е окована към логиката. И въпреки това Осъзнатостта може да се преживее – доста лесно – и може да се опише, стига да не забравяш, че думите са само пръсти, сочещи към луната. Те не са самото нещо. Действителното преживяване се намира отвъд думите и над символите. Осъзнатостта би могла да се опише с напълно различни термини от използваните тук и все пак всяко описание би могло да е правилно.

Осъзнатостта е фин процес, който използваш точно в този момент. Фактът, че този процес се намира над и отвъд думите не го прави нереален – точно обратното. Осъзнатостта е реалността, от която произлизат думите – думите, които следват, са просто бледи сенки на реалността. Затова е важно да разбереш, че всичко, написано по-долу, е аналогия. Няма да бъде напълно ясно. Винаги ще остава отвъд словесната логика. Но можеш да го преживееш. Техниката за медитация, наречена Випасана (проницателност) и представена от Буда преди около двадесет и пет века, представлява набор от умствени дейности, които са насочени специално към преживяване на състояние на непрекъсната Осъзнатост.

Когато за пръв път осъзнаеш нещо, за кратък момент присъства чиста съзнателност – точно преди да създадеш концепции за нещото, преди да го идентифицираш. Това е етап на Осъзнатост. Обикновено този етап е много кратък. Това е онази част от секундата, в която фокусираш очите си върху нещото, в която фокусираш ума си върху нещото, точно преди да го конкретизираш, да го ограничиш умствено и да го отделиш от останалата част на съществуването. Това се случва точно преди да започнеш да мислиш за него – преди умът ти да каже „О, това е куче“. Този плавен, меко фокусиран момент на чиста съзнателност е Осъзнатост. В този кратък примигващ момент на ума ти преживяваш нещо като не-нещо. Преживяваш меко протичащ момент на чисто преживяване, който е тясно свързан с останалата част от реалността, а не отделен от нея. Осъзнатостта е подобна на това, което виждаш с периферното си зрение, в сравнение с твърдия фокус на нормалното или централно зрение. И все пак този момент е мек, нефокусиран, съзнателността съдържа много дълбок вид познаване, което се губи в момента, в който фокусираш ума си и конкретизираш обекта в нещо. В процеса на обикновено възприемане стъпката на Осъзнатостта е толкова мимолетна, че не се забелязва. Развили сме навика да разпиляваме вниманието си върху всички останали стъпки, като се фокусираме върху възприемането, разпознаването на възприемането, слагането на етикет и най-вече да се оплитаме в дълга поредица от символична мисъл за него. Първоначалният момент на Осъзнатост бързо отминава. Целта на гореспоменатата Випасана (или проницателна) медитация е да ни тренира да удължим този момент на съзнателност.

Когато Осъзнатостта се удължи с помощта на правилни техники, откриваш, че това преживяване е дълбоко и то променя целия ти възглед за вселената. Това състояние на възприемане обаче трябва да се научи, а за това е нужна редовна практика. Когато научиш техниката, ще откриеш, че Осъзнатостта има много интересни страни.

Осъзнатостта е огледална мисъл. Тя отразява само това, което се случва в момента, и точно по начина, по който се случва. Няма предпочитания.

Осъзнатостта е недискриминиращо наблюдение. Това е способността на ума да наблюдава, без да критикува. С тази способност човек вижда нещата без упрекване или преценки. Човек не се изненадва от нищо. Той или тя просто изразява балансиран интерес към нещата точно такива, каквито са в естествените си състояния. Човек не решава и не съди. Просто наблюдава.

За нас е психологически невъзможно да наблюдаваме обективно какво се случва в нас, ако същевременно не приемем възникването на различните състояния на ума ни. Това е особено вярно за неприятните състояния на ума. За да наблюдаваме собствения си страх, трябва да приемем факта, че ни е страх. Не можем да изследваме собствената си депресия, без да я приемем напълно. Същото важи и за раздразнението и тревогата, разстройването и всички онези некомфортни емоционални състояния. Не може да изследваш нещо напълно, ако си зает с размисли за съществуването му. Каквото и преживяване да имаме, Осъзнатостта просто го приема. Това е просто поредното явление в живота, просто нещо друго, което да осъзнаваме. Без гордост, без срам, не е заложено нищо лично – каквото е там, е там.

Осъзнатостта е безпристрастна бдителност. Тя не взема страна. Тя не се оплита в това, което се възприема. Тя просто възприема. Осъзнатостта не се увлича по добрите умствени състояния. Тя не се опитва да отбягва лошите умствени състояния. Няма вкопчване в приятното, няма бягство от неприятното. Осъзнатостта вижда всички преживявания като равни, всички мисли като равни, всички чувства като равни. Нищо не се сдържа. Нищо не се потиска. Осъзнатостта няма предпочитания.

Осъзнатостта е неконцептуално съзнаване. Друг български термин за Сати е „чисто внимание“. Това не е мислене. Тя не се забърква с мисли или концепции. Не се оплита в идеи или мнения или спомени. Тя просто гледа. Осъзнатостта отбелязва преживяванията, но не ги сравнява. Не им слага етикети и не ги категоризира. Просто наблюдава всичко така, сякаш се случва за първи път. Това не е анализ, основан на размисъл и памет. По-скоро е прякото и непосредствено преживяване на каквото и да се случва, без да се преминава през мислене. Тя идва преди мисълта в процеса на възприемане.

Осъзнатостта е съзнателност в настоящия момент. Тя се случва тук и сега. Тя е наблюдаване на това, което се случва точно сега, в настоящия момент. Тя остава винаги в настоящето, като непрекъснато се носи на гребена на вълната на протичащото време. Ако си спомняш учителя си от втори клас, това е спомен. Когато осъзнаеш, че си спомняш учителя си от втори клас, това е осъзнатост. Ако след това създадеш концепции за процеса и си кажеш: „О, аз си спомням“, това е мислене.

Осъзнатостта е не-егоистична будност. Тя се случва без отношение към аз-а. С Осъзнатостта човек вижда всички феномени без отнасяне към концепции като „мен“ или „мой“. Например, представи си, че имаш болка в левия крак. Обикновеното съзнание би казало: „Аз имам болка“. Като използва Осъзнатост, човек просто отбелязва усещането като усещане. Той или тя няма да прикрепя допълнителната концепция „аз“. Осъзнатостта пречи на човек да добавя каквото и да е към възприемането или да изважда каквото и да е от него. Човек не усилва нищо. Не подчертава нищо. Просто наблюдава точно това, което е там – без изкривяване.

Осъзнатостта е съзнателност без цел. В Осъзнатостта човек не се напряга за резултати. Не се опитва да постигне каквото и да е. Когато човек е съзнателен, той или тя преживява реалността в настоящия момент, каквато и форма да приеме. Няма нищо за постигане. Има само наблюдение.

Осъзнатостта е съзнателност за промяната. Тя наблюдава преминаващия поток на преживявания. Наблюдава нещата, докато се променят. Тя вижда зараждането, растежа и съзряването на всички феномени. Наблюдава как феномените повяхват и умират. Осъзнатостта наблюдава нещата от момент в момент, непрекъснато. Тя наблюдава всички феномени – физически, умствени или емоционални – каквото и да се случва в момента в ума. Човек просто се отръпва назад и наблюдава шоуто. Осъзнатостта е наблюдение на основната природа на всеки преминаващ феномен. Тя представлява наблюдение как нещото възниква и отминава. Тя вижда как това нещо ни кара да се чувстваме и как реагираме на него. Тя наблюдава как това влияе на другите. В Осъзнатостта човек е безпристрастен наблюдател, чиято единствена работа е да следи непрекъснато променящото се шоу на вътрешната вселена. Обърнете внимание на последното. В Осъзнатостта човек наблюдава вселената вътре в себе си. Медитаторът, който развива Осъзнатост, не се занимава с външната вселена. Тя си е там, но в медитацията полето за изследване е собственото преживяване, собствените мисли, чувства и възприятия. В медитацията човек е собствената си лаборатория. Вселената в нас има огромен фонд от информация, съдържаща отражение на външния свят и много повече. Изследването на този материал води до абсолютна свобода.

Осъзнатостта е наблюдение с участие от наша страна. Медитаторът е едновременно и участник, и наблюдател. Ако човек наблюдава собствените си емоции или физически усещания, той или тя ги усеща в същия този момент. Осъзнатостта не е интелектуална съзнателност. Тя просто е там. Осъзнатостта е обективна, но не е студена или безчувствена. Тя е бдителното преживяване на живота, будно участие в протичащия процес на живеене.

Осъзнатостта е изключително трудна концепция, за да бъде обяснена с думи – не защото е сложна, а защото е прекалено проста и отворена. Същият проблем възниква във всяка област от човешкия опит. Най-основната концепция винаги е най-трудна за определяне. Погледни някой речник и ще видиш ясен пример. Дългите думи обикновено имат сбити определения, но за късите думи, като например „съм“, определенията може да са дълги по цяла страница. И във физиката най-трудните функции за описание са най-основните – онези, които обясняват най-фундаменталните реалности на квантовата механика. Осъзнатостта е функция, която предшества символиката. Можеш да си играеш с думи символи цял ден и никога няма да успееш да я формулираш напълно. Никога не можем напълно да изразим какво представлява. Можем обаче да кажем какво прави.

Три основни дейности

Има три основни дейности на Осъзнатостта. Можем да използваме тези дейности като функционални определения на термина: (1) Осъзнатостта ни напомня какво се очаква да правим; (2) тя вижда нещата такива, каквито наистина са; и (3) тя вижда дълбоката природа на всички феномени. Нека разгледаме тези определения по-подробно.

Осъзнатостта ти напомня какво би трябвало да правиш. В медитацията насочваш вниманието си към един обект. Когато умът се отклони от този фокус, Осъзнатостта е тази, която ти напомня, че умът се е отклонил и какво трябва да правиш. Осъзнатостта връща ума ти обратно върху обекта на медитация. Всичко това се случва моментално и без вътрешен диалог. Осъзнатостта не е мислене. Многократната практика на медитация установява тази функция като умствен навик, който след това се пренася и в останалата част от живота ти. Сериозният медитатор обръща чисто внимание на всички явления през цялото време, ден и нощ, независимо дали седи формално в медитация, или не. Това е много висок идеал, към който хората, които медитират, може да работят в продължение на години или дори десетилетия. Нашият навик за оплитане в мисли е граден с години и този навик ще се задържа по най-упорит начин. Единственият начин да излезем от него е, като бъдем също толкова настоятелни в развиването на непрекъсната Осъзнатост. Когато Осъзнатостта е налична, ще забелязваш, когато се оплиташ в мисловните си модели. Точно това забелязване ти позволява да се отдръпнеш от мисловния процес и да се освободиш от него. След това Осъзнатостта връща вниманието ти към подходящия фокус. Ако в момента медитираш, то фокусът ще бъде формалният обект на медитация. Ако не си във формална медитация, той ще бъде просто прилагане на чисто внимание само по себе си, просто ясно отбелязване на всичко, което идва, без да се замесваш – „А, това идва… а сега това, а сега това… и сега това“.

Осъзнатостта е едновременно както самото чисто внимание, така и функцията, която ни напомня да обръщаме чисто внимание, ако сме престанали да го правим. Чистото внимание е забелязване. То само се установява отново просто като забелязва, че не е било налично. Щом забелязваш, че не си забелязвал, то по определение ти забелязваш и отново се връщаш към обръщане на чисто внимание.

Осъзнатостта създава собствено отличително чувство в съзнанието. Тя има вкус – лек, ясен, енергичен вкус. В сравнение съзнателната мисъл е тежка, тромава и придирчива. Но и тук това са просто думи. Собствената ти практика ще ти покаже разликата. Тогава сигурно ще измислиш свои собствени думи, а думите, използвани тук, ще станат безполезни. Помни, че практиката е най-важното.

Осъзнатостта вижда нещата такива, каквито са. Тя не добавя нищо към възприятието и не изважда нищо. Нищо не изкривява. Тя е чисто внимание и просто гледа каквото и да дойде. Съзнателната мисъл залепва неща върху нашето преживяване, натоварва ни с концепции и идеи, потапя ни в кипящ водовъртеж от планове и тревоги, страхове и фантазии. Когато си съзнателен, ти не играеш тази игра. Просто забелязваш точно какво възниква в ума, след това забелязваш следващото нещо. „А, това… и това… а сега това.“ Наистина е много просто.

Осъзнатостта вижда истинската природа на всички феномени. Осъзнатостта и само Осъзнатостта може да възприеме трите основни характеристики, за които будизмът учи, че са най-дълбоките истини на съществуването. На Пали тези трите се наричат Анича (непостоянство), Дукха (неудовлетворителност) и Анатта (липса на „аз“ – отсъствието на постоянно, непроменящо се същество, което наричаме Душа или Аз). Тези истини не се представят от будисткото учение като догми, които изискват сляпа вяра. Будистите смятат, че тези истини са универсални и очевидни сами по себе си за всеки, който иска да изследва по правилен начин. Осъзнатостта е метода на изследване. Само Осъзнатостта има силата да разкрие най-дълбоките нива на реалността, достъпни за наблюдение от човека. На това ниво на изследване човек вижда следното: (а) всички условни неща са по природа преходни; (б) всяко светско нещо в крайна сметка е неудовлетворително; и (в) всъщност няма единици, които да не се променят или да са постоянни, само процеси.

Осъзнатостта работи като електронен микроскоп. Т.е. тя работи на толкова фино ниво, че човек може действително директно да види тези реалности, които в най-добрия случай са само теоретични конструкции за съзнателния мисловен процес. Осъзнатостта действително вижда непостоянния характер на всяко възприятие. Тя вижда преходната и преминаваща същност на всичко, което се възприема. Също така вижда присъщо незадоволителната природа на всички условни неща. Тя вижда, че няма смисъл от вкопчване в което и да е от тези преминаващи представления. Мирът и щастието не мога да бъдат намерени по този начин. И накрая, Осъзнатостта вижда присъщата без-азовост на всички феномени. Тя вижда как ние сме избрали безразборно определен комплект от възприятия, отрязали сме ги от останалата част на бликащия поток от преживявания и след това сме създали концепции за тях като отделни, трайни единици. Осъзнатостта действително вижда тези неща. Тя не мисли за тях, тя ги вижда директно.

Когато се развие напълно, Осъзнатостта вижда тези три свойства на съществуването директно, мигновено и без посредничеството на съзнателната мисъл. Всъщност, дори свойствата, които току-що разгледахме, са присъщо произволни. Те не съществуват наистина като отделни елементи. Те са само резултат от нашето усилие да вземем този фундаментално прост процес, наречен Осъзнатост, и да го изразим с тромавите и присъщо неподходящи мисловни символи на съзнателното ниво. Осъзнатостта е процес, но той не се извършва на стъпки. Това е холистичен процес, който възниква като едно цяло: забелязваш собствената си липса на Осъзнатост; и това забелязване само по себе си е резултат от Осъзнатост; а Осъзнатостта е чисто внимание; а чистото внимание е забелязване на нещата точно такива, каквито са, без изкривяване; а нещата са Анича, Дукха и Анатта (непостоянни, неудовлетворителни и без-азови). Всичко това се случва само за няколко момента на ума. Това обаче не означава, че незабавно ще постигнеш освобождение (свобода от всички човешки слабости) в резултат от първия си момент на Осъзнатост. Да се научиш да интегрираш този материал в собствения си съзнателен живот е цял друг процес. А да се научиш да удължиш това състояние на Осъзнатост също е друг процес. Но това са радостни процеси и напълно си заслужават усилието.

Осъзнатост (Сати) и Проницателна (Випасана) медитация

Осъзнатостта е центъра на Випасана медитацията и ключът към целия процес. Тя е едновременно и целта на тази медитация, и средството за постигането й. Постигаш Осъзнатост, като си все по-осъзнат. Друга Пали дума, която се превежда на български като Осъзнатост е Аппамада, което означава липса на небрежност или отсъствие на лудост. Човек, който постоянно съблюдава това, което наистина се случва в собствения си ум, постига състоянието на абсолютна здрава психика.

Пали терминът Сати също така има значение на запомняне. Това не е памет в смисъла на идеи и картини от миналото, а по-скоро ясно, директно, безмълвно познание за това какво е и какво не е, какво е правилно и какво е грешно, какво правим и как трябва да се отнесем към това. Осъзнатостта напомня на медитатора да приложи вниманието си към подходящия обект в подходящия момент и да използва точното количество енергия, нужно за работата. Когато тази енергия се приложи правилно, медитаторът остава постоянно в състояние на спокойствие и будност. Докато се поддържа това условие, онези състояния на ума, наричани „пречки“ или „психични дразнители“, не могат да възникнат – няма алчност, нито омраза, нито похот или мързел. Но всички ние сме хора и грешим. Повечето от нас са хора в голяма степен и ние непрекъснато грешим. Въпреки искреното усилие, медитаторът оставя Осъзнатостта си да се изплъзне от време на време и след това открива, че е попаднал в някакъв прискърбен, но нормален човешки неуспех. Осъзнатостта е тази, която забелязва промяната. И Осъзнатостта му напомня да приложи нужната енергия, за да се издърпа навън. Тези подхлъзвания се случват отново и отново, но тяхната честота намалява с течение на практиката. След като Осъзнатостта е избутала тези умствени замърсявания настрани, тяхното място може да се заеме от по-полезни състояния на ума. Омразата отстъпва за любящата доброта, страстта се заменя от отделяне. Осъзнатостта забелязва и тази промяна и напомня на Випасана медитатора да поддържа тази допълнителна лека умствена острота, нужна за запазването на тези по-желани състояния на ума. Осъзнатостта дава възможност за израстването на мъдростта и състраданието. Без Осъзнатост те не могат да се развият до пълна зрялост.

Дълбоко заровен в ума лежи един умствен механизъм, който приема това, което умът възприема като красиви и приятни преживявания, и отхвърля онези преживявания, които се възприемат като грозни и болезнени. От този механизъм възникват онези състояния на ума, които се тренираме да избягваме – неща като алчност, страст, омраза, неприязън и ревност. Избираме да избягваме тези пречки, не защото са зли в нормалния смисъл на думата, а защото са принудителни; защото те превземат ума и напълно улавят вниманието; защото те продължават да се въртят ли въртят в спретнати малки кръгове на мисълта; и защото ни отделят от живата реалност.

Тези пречки не могат да възникнат, когато присъства Осъзнатост. Осъзнатостта е внимание към реалността в настоящия момент и затова е пряко противоположна на замаяното състояние на ума, с което се характеризират пречките. Като медитатори само когато оставим Осъзнатостта ни да се изплъзне, дълбокият механизъм на ума го превзема – вкопчване, прилепване и отхвърляне. Тогава възниква съпротивление и замъглява нашата съзнателност. Ние не забелязваме, че промяната настъпва – прекалено сме заети с някоя мисъл за отмъщение или алчност, каквото и да е. Докато някой нетрениран човек ще остане неопределено дълго в това състояние, тренираният медитатор скоро ще осъзнае какво се случва. Осъзнатостта е тази, която забелязва промяната. Осъзнатостта помни получената подготовка и фокусира нашето внимание, така че объркването отпада. И Осъзнатостта е тази, която след това се опитва да се поддържа неограничено, така че съпротивлението да не може да възникне отново. Затова Осъзнатостта е специфичната противоотрова за пречките. Тя е едновременно лекът и профилактичната мярка.

Напълно развитата Осъзнатост е състояние на пълно непривързване и абсолютно отсъствие на вкопчване към каквото и да е в света. Ако можем да поддържаме това състояние, не са нужни други средства или способи, за да се запазим свободни от препятствия, да постигнем освобождение от човешките си слабости. Осъзнатостта е не-повърхностна съзнателност. Тя вижда нещата дълбоко, под нивото на концепциите и мненията. Този вид дълбоко наблюдение води до абсолютна увереност и пълно отсъствие на объркване. То се проявява главно като постоянно и непоколебимо внимание, което никога не спада и никога не се отвръща.

Тази чиста и неопетнена изследователска съзнателност не само държи умствените пречки вързани, а и оголва самия им механизъм и ги унищожава. Осъзнатостта неутрализира замърсяванията в ума. Резултатът е ум, който остава неопетнен и неуязвим, напълно неповлиян от възходите и паденията в живота.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s