compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Глава 14 – Осъзнатост в сравнение с концентрация

Випасана медитацията е нещо като умствено балансиране. Ще развиваш две отделни качества на ума – осъзнатост и концентрация. В най-добрия вариант двете работят заедно като отбор. Те са впрегнати в една колесница, така да се каже. Затова е важно да се развиват паралелно и балансирано. Ако единият от факторите се засили за сметка на другия, балансът на ума се губи и медитацията става невъзможна.

Концентрацията и осъзнатостта са доста различни функции. Всяка от тях си има своя роля в медитацията, а връзката помежду им е определена и деликатна. Концентрацията често се нарича еднонасоченост на ума. Тя се състои в принуждаване на ума да остане в една неподвижна точка. Обърни внимание на думата ПРИНУЖДАВАНЕ. Концентрацията е в голяма степен принудителна дейност. Тя може да се развие насила, чрез груба неотслабваща сила на волята. А след като се развие, тя запазва част от този вкус на принуда. Осъзнатостта, от друга страна, е деликатна функция, която води до изострена чувствителност. Тези две качества са партньори при работата в медитацията. Осъзнатостта е чувствителната. Тя забелязва нещата. Концентрацията предоставя силата. Тя задържа вниманието само върху един елемент. В най-добрия случай осъзнатостта участва в тази връзка. Осъзнатостта избира обекта на внимание и забелязва, когато вниманието се е отклонило. Концентрацията върши действителната работа по задържане на вниманието неотклонно върху този избран обект. Ако някой от тези партньори е слаб, медитацията ти ще се отклони от правия път.

Концентрацията може да се определи като тази способност на ума, която се фокусира еднонасочено върху един обект без прекъсване. Трябва да се отбележи, че истинската концентрация е благотворна еднонасоченост на ума. Т.е. в това състояние няма алчност, омраза и заблуда. Също така е възможна и неблаготворна еднонасоченост, но тя няма да води към освобождение. Може да си много еднонасочен в дадено състояние на страст. Но това не те води наникъде. Непрекъснатото фокусиране върху нещо, което мразиш, изобщо не ти помага. Всъщност, такава неблаготворна концентрация може да продължи сравнително кратко дори когато се постигне – особено когато се използва за нараняване на други същества. Истинската концентрация е свободна от такива замърсители. Тя е състояние, в което умът се събира и така набира сила и енергия. Можем да използваме аналогията с леща. Успоредните лъчи слънчева светлина, падащи върху лист хартия, могат само да затоплят повърхността. Но същото количество светлина, фокусирано през леща, пада върху една единствена точка и хартията се поглъща от пламъци. Концентрацията е лещата. Тя създава горящата сила, необходима, за да можем да погледнем в по-дълбоките слоеве на ума. Осъзнатостта избира обекта, върху който ще се фокусира осъзнатостта, и поглежда през лещата, за да види какво има там.

На концентрацията трябва да се гледа като на инструмент. Подобно на всеки инструмент, тя може да се използва за добро или за лошо. Някой остър нож може да се използва за създаване на красива дърворезба или за нараняване. Всичко зависи от човека, който използва ножа. С концентрацията нещата са подобни. Когато се използва правилно, тя може да ти помогне за освобождението ти. Но също така може да се използва в услуга на егото. Тя може да работи в рамките на постижения и съревнования. Може да използваш концентрацията, за да се налагаш над другите. Можеш да я използваш, за да бъдеш себичен. Истинският проблем е, че концентрацията сама по себе си няма да ти даде перспектива към самия теб. Тя няма да освети основните проблеми на егоизма и истинската природа на страданието. Тя може да се използва за изкопаване до дълбоки психологични състояния. Но дори тогава силите на егоизма няма да бъдат разбрани. Само осъзнатостта може да направи това. Ако осъзнатостта я няма, за да погледне в лещата и да види какво е било разкрито, то всичко отива на вятъра. Само осъзнатостта разбира. Само осъзнатостта носи мъдрост. Концентрацията има и други ограничения.

Наистина дълбока концентрация може да възникне само при определени специални условия. Будистите полагат много усилия, за да строят зали за медитация и манастири. Тяхната основна цел е да създадат физическа среда, в която да няма разсейвания и в която да се научи това умение. Без шум, без прекъсвания. Също толкова важно е обаче създаването на емоционална среда без разсейвания. Развиването на концентрацията ще се блокира от присъствието на определени умствени състояния, които наричаме петте пречки. Това са алчност за чувствено удоволствие, омраза, умствена летаргия, безпокойство и умствено колебание. Разгледахме по-подробно тези умствени състояния в Глава 12.

Манастирът е контролирана среда, където този вид емоционален шум се поддържа до минимум. На членовете от срещуположен пол не е позволено да живеят заедно там. Затова има по-малка възможност за страст. Не са позволени никакви притежания. Затова няма кавги за собственост и по-малко възможности за алчност и ламтене за притежание. Трябва да се спомене и друго препятствие за концентрацията. В наистина дълбока концентрация ставаш дотолкова погълнат в обекта на концентрация, че напълно забравяш за незначителните неща. Като например тялото, самоличността си и всичко около теб. И в този случай манастирът е полезно удобство. Хубаво е човек да знае, че там има някой, който да се грижи за него, като се оправя със светските въпроси, свързани с храната и физическата сигурност. Без такава сигурност човек се колебае да навлезе толкова надълбоко в концентрация, колкото би могъл.

Осъзнатостта, от друга страна, не подлежи на тези пречки. Осъзнатостта не зависи от някое определено обстоятелство, физическо или друго. Тя е чист фактор на забелязване. Затова тя е свободна да забелязва, каквото и да възникне – страст, омраза или шум. Осъзнатостта не е ограничена от каквото и да е условие. Тя съществува в някаква степен във всеки един момент, във всяко обстоятелство, което възниква. Също така осъзнатостта няма фиксиран обект на фокусиране. Тя наблюдава промяната. Затова тя има неограничен брой обекти на внимание. Тя просто гледа каквото и да преминава през ума и не създава категории. Разсейванията и прекъсванията се забелязват със същото количество внимание, както и формалните обекти на медитацията. В състояние на чиста осъзнатост вниманието просто протича заедно с каквито и промени да се случват в ума. „Промяна, промяна, промяна. Сега това, сега това, а сега това.“

Не можеш да развиеш осъзнатостта си чрез сила. Активната стегната сила на волята изобщо няма да ти помогне. Всъщност, тя дори ще забави напредъка. Осъзнатостта не може да се развие с борба. Тя расте чрез осъзнаване, чрез освобождаване, просто чрез отпускане в момента и като се оставиш да се чувстваш удобно с каквото и да преживяваш. Това не означава, че осъзнатостта се случва от само себе си. Напротив. Нужна е енергия. Нужно е усилие. Но това усилие е различно от силата. Осъзнатостта се развива с нежно усилие, с усилие без усилие. Медитаторът развива осъзнатост, като постоянно нежно си напомня да поддържа съзнателност за това, което се случва точно сега. Постоянството и лекото докосване са тайните. Осъзнатостта се развива, като човек постоянно се издърпва към състояние на съзнателност, нежно, нежно, нежно.

Освен това осъзнатостта не може да се използва по егоистичен начин. Тя е неегоистична будност. Няма „мен“ в състояние на чиста осъзнатост. Затова няма его, за което да сме егоистични. Точно обратното – осъзнатостта ти дава истинската перспектива за теб самия. Тя ти позволява да направиш тази изключително важна умствена стъпка назад от собствените си желания и неприязън, така че тогава да можеш да погледнеш и да кажеш: „Аха, значи в действителност съм така и така“.

В състояние на осъзнатост можеш да видиш себе си точно така, както си. Виждаш собственото си егоистично поведение. Виждаш собственото си страдание. И виждаш как ти създаваш това страдание. Виждаш как нараняваш другите. Преминаваш през слоя лъжи, които обикновено си казваш, и виждаш какво има там наистина. Осъзнатостта води до мъдрост.

Осъзнатостта не се опитва да постига нищо. Тя просто гледа. Затова желанието и неприязънта не са включени. Състезаването и борбата за постижения нямат място в процеса. Осъзнатостта не цели нищо. Тя просто вижда това, което вече е там.

Осъзнатостта е по-широка и по-голяма функция от концентрацията. Тя е всеобхващаща функция. Концентрацията е ограничена. Тя се задържа върху един елемент и игнорира всичко останало. Осъзнатостта е обхващаща. Тя се отдръпва от фокуса на вниманието и наблюдава с по-широк фокус, като бързо забелязва всяка промяна, която възниква. Ако си фокусирал ума си върху някой камък, концентрацията ще вижда само камъка. Осъзнатостта се отдръпва от този процес, съзнавайки камъка, съзнавайки концентрацията, която се фокусира върху камъка, съзнавайки силата на този фокус и мигновено съзнавайки изместването на вниманието, когато концентрацията се разсее. Осъзнатостта е тази, която забелязва възникналото разсейване, и пак тя е тази, която отново насочва вниманието към камъка. Осъзнатостта се развива по-трудно от концентрацията, тъй като е функция, която достига до по-дълбоко. Концентрацията е само фокусиране на ума, подобно на лазерен лъч. Тя има силата да прогори своя път дълбоко в ума и да освети това, което се намира там. Но тя не разбира какво вижда. Осъзнатостта може да изследва механизмите на егоизма и да разбере какво вижда. Осъзнатостта може да разгадае загадката на страданието и механизма на неудобството. Осъзнатостта може да те освободи.

Обаче има и друга парадоксална уловка. Осъзнатостта не реагира на това, което вижда. Тя просто вижда и разбира. Осъзнатостта е същността на търпението. Затова, каквото и да се види, трябва просто да се приеме, признае и да се наблюдава безстрастно. Това не е лесно, но е абсолютно необходимо. Ние сме невежи. Ние сме егоистични и алчни и обичаме да се хвалим. Ние изпитваме похот и лъжем. Това са факти. Осъзнатост означава да виждаме тези факти и да сме търпеливи със себе си, да се приемаме така, както сме. Това противоречи на обикновеното ни реагиране. Не искаме да приемем. Искаме да отречем. Или да го променим, или да го оправдаем. Но приемането е основата на осъзнатостта. Ако искаме да израснем в развиването на осъзнатост, трябва да приемаме това, което тя открива. Може да е скука, раздразнение или страх. Може да е слабост, неспособност или грешки. Каквото и да е, така сме. Това е реалността.

Осъзнатостта просто приема всичко, което намери. Ако искаш да израснеш в развиването на осъзнатост, единственият път е търпеливото приемане. Осъзнатостта расте само по един начин: чрез продължителна практика на осъзнатост просто като се опитваш да осъзнаваш, а това означава да си търпелив. Процесът не може да се насили и не може да се избърза. Той напредва със собственото си темпо.

Концентрацията и осъзнатостта вършат работата в медитацията заедно. Осъзнатостта насочва силата на концентрацията. Осъзнатостта е управителят на операцията. Концентрацията предоставя силата, с която осъзнатостта може да проникне в най-дълбоките слоеве на ума. Тяхната съвместна работа води до проницателност и разбиране. Тези двете трябва да се развиват заедно и в балансирано съотношение. Съвсем малко повече се набляга на осъзнатостта, тъй като тя е центърът на медитацията. Най-дълбоките нива на концентрацията не са толкова необходими за извършване на работата по освобождаването. И все пак е важно да има баланс. Прекалено много съзнателност без спокойствие, което да я балансира, ще доведе до крайно свръхчувствително състояние, подобно на злоупотреба с ЛСД. Прекалено много концентрация без съответното балансиращо съотношение на съзнателност ще предизвика синдрома „Каменния Буда“. Медитаторът толкова много се успокоява, че просто си стои като камък. И двете крайности трябва да се избягват.

Първоначалните етапи на развиването на ума са особено деликатни. Ако в този момент прекалено се наблегне на осъзнатостта, това всъщност ще забави развитието на концентрацията. Когато започнеш да практикуваш медитация, едно от първите неща, които ще забележиш, е колко невероятно активен в действителност е умът. Традицията Теравада нарича този феномен „ум маймунка“. Тибетската традиция го уподобява на водопад от мисли. Ако в този момент наблегнеш на функцията на съзнателност, ще има толкова много неща, които да съзнаваш, че концентрацията ще бъде невъзможна. Не се обезкуражавай. Това се случва на всеки. И има едно просто решение. В началото приложи повечето си усилия за постигане на еднонасоченост на ума. Просто отново и отново продължавай да връщаш вниманието, когато се отклони. Работи здраво и упорито. Пълни инструкции как да постигнеш това са дадени в Глави 7 и 8. След няколко месеца ще си развил сила на концентрацията. След това можеш да започнеш да прилагаш енергията си за развиване на осъзнатост. Недей обаче да прекаляваш с концентрацията дотолкова, че да изпадаш в апатия.

Все пак осъзнатостта е по-важният от двата компонента. Тя трябва да се изгради веднага когато се почувстваш готов за това. Осъзнатостта предоставя нужната основа за последващото развитие на по-дълбока концентрация. Повечето грешки в тази област на баланса ще се коригират от само себе си с времето. Правилната концентрация се развива по естествен начин в присъствието на силна осъзнатост. Колкото повече развиваш фактора на забелязване, толкова по-бързо ще забелязваш разсейването и толкова по-бързо ще се отдръпваш от него и ще се връщаш към формалния обект на вниманието. Естественият резултат от това е повишена концентрация. А колкото повече се развива концентрацията, толкова повече спомага за развиването на осъзнатост. Колкото повече сила на концентрацията имаш, толкова по-малко вероятно е да се впуснеш в дълга поредица на анализиране на разсейването. Просто забелязваш разсейването и връщаш вниманието си там, където трябва да бъде.

По този начин двата фактора балансират и поддържат растежа си по естествен път. Общо взето единственото правило, което на този етап трябва да следваш, е в началото да положиш усилия за развиване на концентрацията, докато феноменът на „ума маймунка“ се е поразхлабил малко. След това наблегни на осъзнатостта. Ако откриеш, че изпадаш в неистови състояния, наблегни на концентрацията. Ако откриеш, че изпадаш в апатия, наблегни на осъзнатост. Като цяло трябва да се набляга повече на осъзнатостта.

Осъзнатостта ръководи развитието ти в медитацията, тъй като тя има способността да съзнава себе си. Осъзнатостта е тази, която ще ти даде перспектива в практиката. Осъзнатостта ще те уведомява как се справяш. Но не се тревожи прекалено за това. Това не е състезание. Не се съревноваваш с никого и няма график.

Едно от най-трудните неща за научаване е, че осъзнатостта не зависи от никое емоционално или умствено състояние. Ние имаме определени представи за медитацията. Медитацията е нещо, което се върши в тихи пещери от спокойни хора, които се движат бавно. Това са условия за трениране. Те се използват, за да засилят концентрацията и за да се научи умението осъзнатост. След като научиш умението обаче можеш да оставиш трениращите ограничения, а и трябва. Няма нужда да се движиш като охлюв, за да бъдеш съзнателен. Дори няма нужда да си спокоен. Можеш да си съзнателен по време на решаване на сложни изчислителни задачи. Можеш да си съзнателен насред някое футболно сборичкване. Дори можеш да си съзнателен по време на бясна ярост. Умствените и физическите дейности не са ограничение за осъзнатостта. Ако виждаш, че умът ти е прекалено активен, то просто наблюдавай естеството и степента на тази активност. Това е просто част от преминаващото представление вътре в теб.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s