compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Глава 15 – Медитацията в ежедневния живот

Всеки музикант изпълнява музикалната стълбица. Когато започваш да се учиш да свириш на пиано, първото нещо, което научаваш и което не преставаш да изпълняваш, е музикалната стълбица. Най-добрите концертни пианисти в света също изпълняват стълбицата. Това е основно умение, което не може да бъде оставено да хваща ръжда.

Всеки бейзболен играч тренира ударите си с бухалката. Това е първото нещо, което се научава в лигата за деца, и никога не спира да се упражнява. Всеки мач от световните серии започва с тренировка на ударите с бухалка. Основните умения винаги трябва да остават остри.

Седящата медитация е арената, в която медитаторът практикува собствените си основни умения. Играта, която медитаторът играе, е преживяване на собствения си живот, а инструментът, на който изпълнява, е собственият му сетивен апарат. Дори най-напредналите медитатори продължават да практикуват седяща медитация, тъй като тя настройва и заостря основните умствени умения, необходими за тяхната игра. Но никога не трябва да забравяме, че самата седяща медитация не е играта. Това е упражнението. Играта, в която трябва да се приложат тези основни умения, е останалата част от житейското съществуване. Медитацията, която не се прилага към ежедневния живот, е безплодна и ограничена.

Целта на Випасана медитацията не е нищо друго освен радикалната и трайна трансформация на собствения ти сетивен и когнитивен опит. Тя служи за коренна промяна на целия ти житейски опит. Периодите на седяща медитация са време, отделено за внедряване на нови умствени навици. Научаваш нови начини за приемане и разбиране на усещанията. Развиваш нови методи на отношение към съзнателната мисъл и нови способи за справяне с непрекъснатия поток от собствените ти емоции. Тези нови умствени поведения трябва да се пренесат в останалата част от живота ти. В противен случай медитацията остава суха и безплодна, теоретичен сегмент от съществуването ти, отделен от останалата част. Много е важно да се приложи някакво усилие за свързване на тези два сегмента. Спонтанно ще възникне някаква степен на пренасяне, но процесът ще бъде бавен и ненадежден. Много е вероятно да останеш с чувството, че нищо не постигаш и да изоставиш процеса, смятайки, че не получаваш нищо от него.

Едно от най-значимите събития в медитационната ти кариера е моментът, в който осъзнаеш за първи път, че медитираш по време на някоя напълно обикновена дейност. Шофираш по магистралата или изнасяш боклука и тя се включва от само себе си. Това непланирано изливане на уменията, които толкова внимателно си развивал, е истинска радост. То ти дава един малък прозорец в бъдещето. Спонтанно съзираш за кратко какво означава наистина практиката. Разкриваш възможността, че тази трансформация на съзнанието би могла наистина да стане постоянно свойство на преживяванията ти. Осъзнаваш, че в действителност можеш да прекараш останалата част от живота си, отдръпнат встрани от изтощителната врява на собствените си натрапчиви мисли, без да си преследван обезумяло от собствените си нужди и алчност. За миг усещаш какво значи просто да стоиш встрани и да наблюдаваш как всичко протича покрай теб. Това е магически момент.

Това проникновение обаче може да остане неизпълнено, освен ако не се опитваш активно да подпомогнеш процеса на пренасяне. Най-важният момент в медитацията е мигът, в който ставаш от възглавницата. Когато сесията за практика приключи, може да скочиш и да оставиш всичко това или можеш да вземеш тези умения със себе си в останалите си дейности.

Много е важно за теб да разбереш какво е медитацията. Това не е някаква определена поза и не е просто набор от умствени упражнения. Медитацията е развиване на осъзнатост и прилагането на тази осъзнатост, след като веднъж се развие. Няма нужда да седиш, за да медитираш. Можеш да медитираш, докато миеш чиниите. Можеш да медитираш под душа или докато караш кънки или докато пишеш писма. Медитацията е съзнаване и тя трябва да се прилага към всяка една дейност от живота. Това не е лесно.

Ние специално развиваме съзнателност чрез седящата поза на тихо място, тъй като това е най-лесната ситуация за целта. Медитацията в движение е по-трудна. Медитация по време на забързана шумна дейност е дори още по-трудна. А медитация по време на силно егоистични дейности, като например ухажване или спорове, е върховното предизвикателство. Начинаещият ще трябва първо да се научи да се справя с по-малко стресиращи дейности.

И все пак върховата цел на практиката остава: изграждане на концентрацията и съзнателността до сила с такова ниво, че да останат непоклатими дори насред напреженията на живота в модерното общество. Животът предлага много предизвикателства и сериозният медитатор много рядко скучае.

Пренасянето на медитацията в събитията на ежедневния живот не е прост процес. Опитай и ще видиш. Преходният момент между края на сесията за медитация и началото на „истинския живот“ е голям скок. За повечето от нас е прекалено голям. Откриваме, че спокойствието и концентрацията ни се изпаряват за броени минути, като изглежда оставаме в не по-добро положение от преди. За да изградят мост над тази пропаст, будистите са разработили много упражнения през вековете, които имат за цел смекчаване на прехода. Те взимат този скок и го разделят на малки стъпки. Всяка стъпка може да се практикува отделно.

1. Вървяща медитация

Ежедневното ни съществуване е пълно с движение и действие. Седенето с часове в пълна неподвижност е почти обратното на нормалните преживявания. Тези състояния на яснота и спокойствие, които развиваме, докато стоим напълно неподвижно, са склонни да се изпаряват веднага след като се раздвижим. Нужно ни е някакво преходно упражнение, което ще ни научи на умението да оставаме спокойни и съзнателни по време на движение. Вървящата медитация ни помага да направим този преход от статичното спокойствие към ежедневния живот. Това е медитация в движение и често се използва като алтернатива на седенето. Вървенето е особено добро за онези периоди, когато си крайно неспокоен. Един час вървяща медитация често ще те преведе през тази неспокойна енергия и освен това ще създаде значителни количества яснота. След това можеш да продължиш със седяща медитация и да получиш по-голяма полза.

Стандартната будистка практика препоръчва често провеждане на ретрийти за допълване на ежедневната седяща практика. Ретрийт е сравнително дълъг период от време, отделен изключително и само за медитация. Ретрийти от по един или два дни са чести за светски хора. Напредналите медитатори в манастирска среда може да прекарат месеци, без да правят нищо друго. Такава практика е строга и много взискателна както към ума, така и към тялото. Освен ако не си практикувал няколко години, съществува граница за това колко дълго време можеш да седиш и да получиш полза. Десет пълни часа в седящата поза ще предизвикат в повечето начинаещи състояние на агония, което далеч ще надвишава тяхната сила на концентрацията. Затова, за да бъде полезен ретрийтът, трябва да се проведе с промяна на позата и движение в известна степен. Обичайният модел е да се редуват периоди на седяща с периоди на вървяща медитация. Често се практикува по един час от двата вида с кратки почивки между тях.

За да извършваш вървяща медитация, ти трябва усамотено място с достатъчно пространство за поне пет до десет крачки в права линия. Ще вървиш напред и назад много бавно и в очите на повечето западняци ще изглеждаш странен и отделен от ежедневния живот. Това не е вид упражнение, което искаш да извършваш в градината, където ще привличаш ненужно внимание. Избери някое уединено място.

Физическите указания са прости. Избери някоя непреградена област и започни от единия край. Стой прав една минута в позиция на изострено внимание. Ръцете могат да се държат по какъвто начин ти е удобно – отпред, отзад или отстрани. След това, докато вдишваш, повдигни петата на единия крак. Докато издишваш, стъпи върху пръстите на крака. Отново, докато вдишваш, вдигни този крак, премести го напред и, докато издишваш, свали крака и докосни пода. Повтори това и за другия крак. Придвижи се много бавно до срещуположния край, остани прав за една минута, след това се обърни обратно много бавно и остани за още една минута, преди да тръгнеш да вървиш наобратно. След това повтори процеса. Дръж главата си изправена, а врата отпуснат. Дръж очите си отворени, за да поддържаш баланс, но не гледай нещо определено. Върви естествено. Поддържай възможно най-бавното темпо, което е удобно, и не обръщай внимание на обкръжението. Внимавай за напрежения, натрупващи се в тялото, и ги отпускай веднага след като ги забележиш. Не се опитвай специално да вървиш грациозно. Не се опитвай да изглеждаш добре. Това не е атлетично упражнение или танц. Това е упражнение за съзнателност. Целта ти е да постигнеш пълна бдителност, изострена чувствителност и пълно, безпрепятствено усещане за движението на вървенето. Насочи цялото си внимание към усещанията, идващи от стъпалата и краката. Опитай се да отбележиш възможно най-много информация за всеки крак, докато се движи. Гмурни се в чистото усещане от вървенето и забележи всеки фин нюанс на движението. Усети как се движи всеки отделен мускул. Почувствай и най-малката промяна в тактилното усещане, когато стъпалото се допира към пода и след това се повдига отново.

Забележи начина, по който тези на пръв поглед плавни движения са съставени от сложни серии мънички тласъци. Опитай да не изпускаш нищо. За да изостриш чувствителността си, може да разделиш движението на отделни компоненти. Всяко стъпало преминава през повдигане, залюляване и след това спускане. Всеки от тези компоненти има начало, среда и край. За да се настроиш към тази последователност от движения, може да започнеш чрез създаване на ясни умствени бележки за всеки етап. Отбележи си умствено „повдигане, залюляване, сваляне, докосване на пода, натиск“ и т.н. Това е обучителна процедура, за да се запознаеш с последователността от движения и да се увериш, че не изпускаш нищо. След като започнеш да съзнаваш по-добре неизброимите фини събития, които протичат, няма да имаш време за думи. Ще откриеш, че си потопен в гладка, непрекъсната съзнателност за движението. Краката ще станат цялата ти вселена. Ако умът ти се отклони, отбележи разсейването по обичайния начин, след което върни вниманието си към вървенето. Не гледай към краката си, докато вършиш всичко това, и недей да вървиш напред назад, гледайки умствена картина на стъпалата и краката си. Недей да мислиш, просто усещай. Не ти е нужна концепцията за стъпала и не са ти нужни картини. Просто отбелязвай усещанията, докато протичат. В началото сигурно ще се затрудняваш донякъде с баланса. Използваш мускулите на краката по нов начин и е естествено да има период на обучение. Ако възникне чувство на неудовлетвореност, просто го отбележи и го остави.

Вървящата техника Випасана е създадена така, че да залее съзнанието ти с прости усещания и то толкова силно, че всичко останало да бъде избутано настрани. Няма място за мисъл и няма място за емоция. Няма време за вкопчване, нито пък за сковаване на дейността в поредица от концепции. Няма нужда от усещане за „аз“. Има само прииждане от тактилни и кинетични усещания, безкраен и вечно променящ се поток от чисто преживяване. Тук се учим да избягаме в реалността, а не от нея. Каквито и прозрения да получим, те могат директно да се приложат към останалата част от изпълнените ни с движение животи.

2. Пози

Целта на нашата практика е да станем напълно съзнателни за всички аспекти на нашето преживяване в един непрекъснат поток от един момент в следващия. Много от нещата, които вършим и преживяваме, са напълно несъзнателни, в смисъл че ги вършим с малко или никакво внимание. Умовете ни са насочени към нещо съвсем друго. Прекарваме повечето си време на автопилот, изгубени в мъглата на фантазии и замисленост.

Един от най-често игнорираните аспекти на съществуването ни е нашето тяло. Яркото анимационно шоу вътре в главата ни е толкова привлекателно, че сме склонни да отклоняваме цялото си внимание от кинетичните и тактилни усещания. Тази информация се излива по нервите в мозъка всяка секунда, но ние в голяма степен сме я изолирали от съзнанието. Излива се в долните нива на ума и не стига по-далеч от това. Будистите са разработили упражнение, с което да се отворят шлюзовете и този материал да се пусне към съзнанието. Това е друг начин подсъзнателното да се направи съзнателно.

Тялото ти преминава през всякакъв вид кривене през един единствен ден. Седиш и стоиш прав. Вървиш и лежиш. Навеждаш се, бягаш, пълзиш и се изтягаш. Учителите по медитация настойчиво съветват да започнеш да съзнаваш този постоянно протичащ танц. Докато денят ти протича, прекарвай по няколко секунди на всеки няколко минути, за да провериш позата си. Не прави това по някакъв укорителен начин. Това не е упражнение за коригиране на позата или за подобряване на външния ти вид. Плъзни вниманието си надолу през тялото и усети как го държиш. Отбележи си безмълвно „вървене“ или „седене“ или „лежане“ или „стоене“. Всичко това звучи абсурдно просто, но не пренебрегвай тази процедура. Това е много силно упражнение. Ако го правиш старателно, ако наистина внедриш този умствен навик надълбоко, той може да промени коренно преживяванията ти. Той те потапя в съвсем ново измерение от усещания и се чувстваш като слепец, който е прогледнал.

3. Дейност със забавено движение

Всяко действие, което извършваш, е изградено от отделни компоненти. Простото действие на завързване на връзките на обувките е съставено от сложна последователност от фини движения. Повечето от тези подробности остават незабелязани. За да подобриш цялостния навик на осъзнатост, може да изпълняваш простите дейности с много ниска скорост – като правиш усилие да обръщаш пълно внимание на всеки нюанс от действието.

Да седиш на маса и да пиеш чай е един пример. Тук могат да се преживеят много неща. Прегледай позата си, докато седиш, и усети дръжката на чашата между пръстите си. Помириши аромата на чая, забележи положението на чашата, чая, ръката си и масата. Наблюдавай как намерението да повдигнеш ръка възниква в ума ти, усети как ръката се повдига, усети чашата на устните си и как течността се излива в устата. Вкуси чая, след това наблюдавай възникването на намерението да свалиш ръката си. Целият процес е очарователен и красив, ако му обърнеш цялото си внимание, като обръщаш отделно внимание на всяко усещане и на потока от мисли и емоции.

Същата тактика може да се прилага за много от ежедневните ти дейности. Ако умишлено забавиш мислите, думите и движенията си, това ще ти позволи да проникнеш много по-надълбоко в тях, отколкото иначе би могъл. Това, което ще намериш там, е съвършено изумително. В началото е много трудно да поддържаш това нарочно бавно темпо по време на повечето обикновени дейности, но умението расте с течение на времето. По време на седяща медитация възникват задълбочени разбирания, но дори още по-дълбоки разкрития могат да възникнат, когато наистина изследваме собствените си вътрешни механизми по време на ежедневните дейности. Това е лабораторията, в която наистина започваме да виждаме механизмите на собствените си емоции и на действията на нашите страсти. Тук е мястото, където можем наистина да измерим надеждността на нашите аргументи и да зърнем разликата между нашите истински мотиви и бронята от преструвки, която носим за да заблуждаваме себе си и другите.

Голяма част от тази информация ще ни се стори изненадваща, много от нея обезпокоителна, но цялата е полезна. Чистото внимание поставя ред в безпорядъка, който се насъбира в тези разхвърляни малки скрити ъгълчета на ума. Като постигнеш ясно разбиране насред обикновените дейности в живота, придобиваш способността да оставаш благоразумен и омиротворен, като осветяваш с проникващата светлина на осъзнатостта тези ирационални умствени кътчета и пролуки. Започваш да виждаш в каква степен си отговорен за собственото си умствено страдание. Виждаш собствените си нещастия, страхове и напрежения като създадени от теб самия. Виждаш начина, по който сам създаваш собствените си страдание, слабост и ограничения. А колкото по-дълбоко разбираш тези умствени процеси, толкова по-малка сила ще имат те над теб.

4. Съгласуване на дъха

В седящата медитация основният ни фокус е дъхът. Пълната концентрация върху вечно променящия се дъх ни поставя направо в настоящия момент. Същият принцип може да се използва по време на движение. Можеш да съгласуваш дейността, която извършваш, с дишането си. Това дава на движението ти течащ ритъм и изглажда много от грубите преходи. Можеш да се фокусираш върху дейността по-лесно, а осъзнатостта се повишава. По този начин съзнателността ти остава по-лесно в настоящето. В идеалния случай медитацията трябва да бъде 24-часова практика. Това е изключително практично предложение.

Състоянието на осъзнатост е състояние на умствена готовност. Умът не е обременен с грижи или окован в тревоги. Каквото и да възникне, може да бъде разрешено на момента. Когато си наистина осъзнат, нервната ти система има свежест и гъвкавост, които подпомагат проницателността. Възниква някакъв проблем и ти просто се справяш с него – бързо, ефикасно и с минимално суетене. Не стоиш просто колебаейки се и не бягаш към някой тих ъгъл, където да можеш да седнеш и да медитираш върху това. Просто се справяш с него. А в онези редки случаи, когато никое решение не изглежда възможно, не се тревожиш за това. Просто преминаваш към следващото нещо, което се нуждае от вниманието ти. Интуицията ти става много практично умение.

5. Откраднати моменти

Понятието загубено време не съществува за сериозния медитатор. Малките мъртви пространства през деня могат да се превърнат в печалба. Всеки свободен момент може да се използва за медитация. Докато седиш неспокойно в кабинета на зъболекаря, медитирай върху безпокойството си. Докато се чувстваш раздразнен, чакайки на опашка в банката, медитирай върху раздразнението. Отегчен, въртейки пръсти на спирката на автобуса, медитирай върху скуката. Опитай се да останеш бдителен и съзнателен през целия ден. Осъзнавай точно това, което се случва сега, дори ако е досадна черна работа. Възползвай се от моментите, когато си сам. Възползвай се от дейностите, които са до голяма степен механични. Използвай всяка свободна секунда, за да бъдеш осъзнат. Използвай всички моменти, които можеш.

6. Концентрация върху всички дейности

Трябва да се опитваш да поддържаш осъзнатост за всяко действие и възприятие през деня, като започнеш с първото възприятие, когато се събудиш, и завършиш с последната мисъл, преди да заспиш. Това е невероятно висока цел, към която да се стремиш. Не очаквай скоро да можеш да я постигнеш. Просто напредвай бавно и остави способностите ти да растат с времето. Най-осъществимият начин да направиш това е, като разделиш деня си на части. Посвети определен интервал за осъзнатост на позата, след това разшири осъзнатостта си към други прости дейности: ядене, миене, обличане и т.н. По някое време през деня може да отделиш около 15 минути за практикуване на наблюдение на определени видове умствени състояния: например приятни, неприятни и неутрални чувства; или пречките или мислите. Специфичната програма зависи от теб. Идеята е да натрупаш опит за забелязване на различните елементи и да запазиш състоянието си на осъзнатост възможно най-много през деня.

Опитай да постигнеш дневна практика, в която има възможно най-малка разлика между седящата медитация и останалата част от преживяванията ти. Остави едното да се развие в другото по естествен начин. Тялото ти почти никога не е неподвижно. Винаги има движение, което може да се наблюдава. Най-малкото има дишане. Умът ти никога не спира да бърбори, освен в най-дълбоките състояния на концентрация. Винаги възниква нещо, което може да се наблюдава. Ако прилагаш медитацията си сериозно, никога няма да изпускаш нещо, достойно за вниманието ти.

Практиката ти трябва да се развие така, че да се прилага към ежедневните ситуации от живота ти. Това е твоята лаборатория. Тя предоставя изпитанията и предизвикателствата, от които се нуждаеш, за да направиш практиката си дълбока и истинска. Това е огънят, който пречиства практиката ти от заблуди и грешки, тестът за киселинност, който ти показва кога постигаш нещо и кога се самозаблуждаваш. Ако медитацията ти не ти помага да се справяш с ежедневните си конфликти и борби, то тя е плитка. Ако всекидневните ти емоционални реакции не стават все по-ясни и по-лесни за справяне, значи си губиш времето. А никога няма да знаеш как се справяш, докато действително не направиш тази проверка.

Практиката на осъзнатост би трябвало да е универсална практика. Не го правиш понякога, а да го зарязваш през останалото време. Правиш го през цялото време. Медитацията, която е успешна само когато си уединен в някоя звукоизолирана кула от слонова кост, е все още неразвита. Проницателната медитация е практиката на осъзнатост във всеки един момент. Медитаторът се научава да обръща чисто внимание на раждането, растежа и повяхването на всички феномени на ума. Той не се отвръща от никой от тях и не оставя никой да избяга. Мисли и емоции, дейности и желания, цялото представление. Гледа го цялото и го гледа непрекъснато. Няма значение дали е прекрасно или ужасно, красиво или срамно. Той го вижда такова, каквото е, и начинът, по който се променя. Никой аспект от преживяването не се изключва или отбягва. Това е много безкомпромисна процедура.

Ако преминаваш през ежедневните си дейности и забележиш, че си в състояние на скука, то медитирай върху скуката си. Разбери какво е усещането, как работи и от какво е съставена. Ако си ядосан, медитирай върху гнева. Изследвай механизмите на гнева. Недей да бягаш от него. Ако те обхване тъмна депресия, медитирай върху депресията. Изследвай депресията безпристрастно и любознателно. Недей да бягаш от нея слепешката. Разучи лабиринта и направи карта на пътищата му. По този начин ще можеш да се справиш по-добре със следващата депресия, с която срещнеш.

Да можеш да медитираш през превратностите на ежедневния си живот е целият смисъл на Випасана. Този вид практика е крайно щателна и взискателна, но тя поражда състояние на умствена гъвкавост, което не може дори да се опише. Медитаторът поддържа ума си отворен всяка секунда. Той непрестанно изследва живота, изследва собствените си преживявания, наблюдава опита си безпристрастно и любознателно. По този начин той е винаги отворен за истината под всякаква форма, от всякакъв източник и по всяко време. Това е състоянието на ума, което ти е необходимо за Освобождението.

Казано е, че човек може да достигне просветление във всеки момент, ако умът се поддържа в състояние на медитативна готовност. Най-дребното, най-обикновеното възприятие може да бъде стимулът: лунен изглед, зов на птица, звукът на вятъра в дърветата. Не е толкова важно какво се възприема, а начинът, по който обръщаш внимание на това възприятие. Състоянието на отворена готовност е най-важно. Може да се случи с теб точно сега, ако си готов. Тактилното усещане от тази книга в пръстите ти може да бъде знакът. Звукът от тези думи в главата ти може да е достатъчен. Можеш да достигнеш просветление още сега, ако си готов.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s