compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Глава 2 – Какво не е медитацията

Медитация е дума. Чувал си думата и преди, иначе никога нямаше да вземеш тази книга. Мисловният процес работи чрез асоциации, а с думата „медитация“ са свързани всякакъв вид думи. Някои от тях вероятно са точни, а други са глупости. Някои от тях се отнасят повече за други системи на медитация и нямат нищо общо с Випасана практиката. Преди да продължим, е добре да се освободим от някои от старите ни нервни вериги, така че новата информация да може да преминава безпрепятствено. Нека започнем с някои от най-очевидните неща.

Няма да те учим да съзерцаваш пъпа си или да пееш тайни срички. Няма да побеждаваш демони или да обуздаваш невидими енергии. За работата си няма да получиш цветни колани и няма нужда да бръснеш главата си или да носиш тюрбан. Дори няма нужда да раздаваш всичките си вещи и да се местиш в манастир. Всъщност, освен ако животът ти не е неморален или хаотичен, вероятно можеш да започнеш още сега и да напреднеш в някаква степен. Звучи доста окуражително, не мислиш ли?

Съществуват много, много книги за предмета на медитацията. Повечето от тях са написани от тясната гледна точка на само една определена религиозна или философска традиция, а много от авторите не споменават този факт. Те отправят твърдения за медитацията, които звучат като общи правила, но всъщност това са високо специфични процедури, ограничени само за тази определена система от практики. Получава се малка бъркотия. Още по-лошо е изобилието от достъпни сложни теории и интерпретации, които си противоречат едни с други. Получава се истински безпорядък и огромна неразбория от противоречиви мнения, придружени от голямо количество странична информация. Тази книга е специфично насочена. Ние разглеждаме единствено Випасана системата на медитация. Ще те научим да наблюдаваш дейността на собствения си ум спокойно и безпристрастно, така че да можеш да прозреш собственото си поведение. Целта е съзнателност – толкова интензивно, концентрирано и фино настроена съзнателност, че ще можеш да проникнеш до вътрешните механизми на самата реалност.

Съществуват голям брой често срещани погрешни схващания за медитацията. Виждаме ги да се появяват постоянно от новите ученици, същите въпроси отново и отново. Най-добре е веднага да уредим тези неща, тъй като това е типът предубеждения, които могат да блокират напредъка още от началото. Ще разгледаме тези погрешни схващания едно по едно и ще ги разбием.

Погрешно схващане № 1
Медитацията е само техника за релаксация

Неточността тук е думата „само“. Релаксацията е ключов компонент от медитацията, но медитацията в стил Випасана има много по-възвишена цел. Въпреки това, твърдението е вярно за много други системи на медитация. Всички процедури на медитация наблягат на концентрацията на ума, като умът се насочва върху един обект или една област от мисли. Ако го направиш достатъчно силно и старателно, ще постигнеш дълбока и блажена релаксация, наречена джхана. Това е състояние на такова върховно спокойствие, че е равносилно на възторг. Тази форма на удоволствие се намира над и извън всичко, което може да се преживее в нормалното състояние на съзнанието. Повечето системи спират дотам. Това е целта и когато се постигне, преживяването просто се повтаря цял живот. Но с Випасана медитацията случаят не е такъв. Випасана преследва друга цел – съзнателност. Концентрацията и релаксацията се считат за необходими обстоятелства за съзнаването. Те са необходими предпоставки, полезни инструменти и благотворни странични продукти. Но те не са целта. Целта е проницателност. Випасана медитацията е дълбока религиозна практика, чиято цел не е нищо друго освен пречистването и трансформацията на твоя ежедневен живот. Ще разгледаме по-подробно разликите между концентрацията и проницателността в Глава 14.

Погрешно схващане № 2
Медитацията означава изпадане в транс

И тук твърдението е правилно за определени системи на медитация, но не и за Випасана. Проницателната медитация не е вид хипноза. Не се опитваш да изключиш ума си, така че да изпаднеш в безсъзнание. Не се опитваш да се превърнеш в безчувствена буца. По-скоро обратното е вярно. Ще се нагодиш все повече към собствените си емоционални промени. Ще се научиш да опознаваш себе си с все по-голяма яснота и точност. По време на изучаването на тази техника може да възникнат определени състояния, които да се струват на наблюдателя подобни на транс. Но всъщност те са точно обратното. В хипнотичния транс субектът допуска контрол от друг човек, докато по време на дълбока концентрация медитаторът остава изцяло под собствен контрол. Сходството е повърхностно и във всеки случай възникването на тези явления не е целта на Випасана. Както казахме, дълбоката концентрация на джхана е инструмент или мост по пътя на развиване на засилено съзнаване. Випасана по определение представлява развиването на осъзнатост и съзнателност. Ако откриеш, че по време на медитация изпадаш в безсъзнание, значи не медитираш според определението на думата, използвано в системата Випасана. Просто е така.

Погрешно схващане № 3
Медитацията е мистериозна практика, която не може да бъде разбрана

Отново това е почти вярно, но не съвсем. Медитацията работи с нива на съзнанието, които се намират по-надълбоко от символичната мисъл. Затова част от информацията относно медитацията просто не може да се изрази с думи. Това не означава обаче, че не може да бъде разбрана. Има по-дълбоки начини за разбиране на нещата от думите. Разбираш как да вървиш. Вероятно не можеш да опишеш точния ред, в който нервните влакна съкращават мускулите по време на този процес. Но можеш да го направиш. Медитацията трябва да се разбере по същия начин – като се прави. Не е нещо, което може да се научи с абстрактни термини. Трябва да се преживее. Медитацията не е някаква безсмислена формула, която дава автоматични и предсказуеми резултати. Никога не може да се предскаже какво ще се случи в някоя конкретна сесия. Това е изследване и експеримент и приключение всеки път. Всъщност това е толкова вярно, че когато достигнеш до усещане за предсказуемост и еднообразие в практиката, трябва да използваш това като индикатор. Той означава, че някъде по пътя си се отклонил и си се насочил към застой. Да се научиш да гледаш на всяка секунда като на първата и единствена секунда във вселената е изключително съществено във Випасана медитацията.

Погрешно схващане № 4
Целта на медитацията е да се превърнеш в супер медиум

Не, целта на медитацията е да развиеш съзнателност. Смисълът не е да се учиш да четеш мисли. Целта не е левитация. Целта е освобождение. Съществува връзка между психичните явления и медитацията, но отношението е малко сложно. През ранните етапи от развитието на медитатора такива явления може да възникнат или не. Някои хора може да изпитат някакво интуитивно разбиране или спомени от минали животи; други не. Във всеки случай това не се приема за добре развити и надеждни способности на медиум. Нито пък трябва да им се приписва прекалена значимост. Всъщност, такива явления са сравнително опасни за новите медитатори, тъй като са прекалено съблазнителни. Може да се окажат капан на егото, който да те отклони от пътя. Най-добрият съвет е да не се набляга особено на тези явления. Ако се появят, добре. Ако не, пак е добре. Малко вероятно е да ги има. В практиката на медитатора идва момент, когато той може да практикува специални упражнения за развиване на медиумни сили. Но това се случва много напред по пътя. След като постигне много дълбоко ниво на джхана, медитаторът ще бъде достатъчно напреднал, за да работи с такива сили, без да има опасност да загуби контрол върху тях или да завладеят живота му. Тогава ще ги развие само с цел да служи на другите. Това състояние възниква само след десетилетия на практикуване. Не се притеснявай за него. Просто се концентрирай върху развиването на още по-силна съзнателност. Ако се появят гласове и видения, просто ги отбележи и ги остави да си отидат. Не се забърквай.

Погрешно схващане № 5
Медитацията е опасна и благоразумните хора трябва да я избягват

Всичко е опасно. Докато пресичаш улицата, може да те блъсне автобус. Докато се къпеш, може да си счупиш врата. Ако медитираш вероятно ще изровиш разни неприятности от миналото си. Потиснатият материал, заровен там от доста време, може да бъде страшен. Освен това е и изключително полезен. Няма дейност, която да е напълно лишена от риск, но това не означава, че трябва да се увиваме в някакъв защитен пашкул. Това не е живот. Това е преждевременна смърт. Начинът за справяне с опасността е да се знае приблизително колко от нея съществува, къде е по-вероятно да се открие и как да се справяме с нея, когато възникне. Тази е целта на това ръководство. Випасана е развиването на съзнателност. Това само по себе си не е опасно, а точно обратното. Засиленото съзнаване е предпазител срещу опасността. Ако се извършва правилно, медитацията е много нежен и постепенен процес. Прави я бавно и постепенно и развитието на практиката ти ще се случи по много естествен начин. Нищо не трябва да се насилва. По-късно, когато си защитен от внимателната грижа и защитната мъдрост на компетентен учител, може да ускориш развитието си, като прекарваш периоди на интензивна медитация. Но в началото е важно да се напредва бавно. Работи внимателно и всичко ще бъде наред.

Погрешно схващане № 6
Медитацията е за светци и свети мъже и жени, а не за обикновени хора

Това отношение е доста преобладаващо в Азия, където на монасите и светите хора се оказва много силна ритуална почит. Това е донякъде подобно на Българското отношение на идеализиране на филмови звезди и спортни герои. Такива хора се поставят в стереотипи, предава им се величие и им приписват всякакъв вид характеристики, на които малко човешки същества изобщо могат да съответстват. Дори на запад и ние имаме донякъде такова отношение към медитацията. Очакваме медитаторът да бъде някаква извънредно благочестива фигура, в чиято уста дори маслото няма да посмее да се разтопи. Ако прекарате малко време в компанията на такива хора, бързо ще разсеете тази илюзия. Те обикновено се оказват хора с огромна енергия и жар, хора, които живея живота си с удивителна енергичност. Вярно е разбира се, че повечето свети хора медитират, но те не го правят, защото са светци. Обратното е. Те са свети хора, защото медитират. Стигнали са дотам чрез медитация. И са започнали да медитират, преди да станат светци. Това е много важно. Значителен брой от учениците изглежда смятат, че човек трябва да бъде напълно морален, преди да започне да медитира. Това е стратегия, която не работи. Моралът изисква определено ниво на умствен контрол. Това е предпоставка. Не можеш да следваш каквито и да е морални предписания без поне малко самоконтрол, а ако умът ти непрекъснато се върти насам натам, наличието на самоконтрол е много малко вероятно. Така че първо трябва да се развие умствената култура.

В будистката медитация има три неразделни фактора – морал, концентрация и мъдрост. Със задълбочаването на практиката тези три фактора се развиват заедно. Всеки от тях повлиява останалите, така че трите се развиват заедно, а не един по един. Когато имаш мъдростта напълно да разбереш дадена ситуация, съчувствието към всички замесени страни става автоматично, а съчувствието означава, че автоматично ще се въздържаш от всяка мисъл, дума или действие, което може да нарани теб или другите. По този начин поведението ти автоматично става морално. Само когато нещата не се разбират дълбоко, можеш да създаваш проблеми. Ако не успееш да видиш последствията от собствените си действия, ще сгрешиш някъде. Човекът, който изчаква да стане напълно морален, преди да започне да медитира, чака за едно „но“, което никога няма да дойде. Древните мъдреци казват, че той е като човек, който чака океанът да се успокои, за да се изкъпе в него. За да се разбере това отношение по-цялостно, нека предположим, че съществуват различни нива на морал. Най-ниското ниво е придържане към набор от правила и наредби, наложени от някой друг. Това може да бъде любимия ти пророк. Може да е държавата, старейшината на племето или баща ти. Без значение кой създава правилата, единственото, което трябва да правиш на това ниво, е да знаеш правилата и да ги изпълняваш. И робот може да направи това. Дори и някое обучено шимпанзе може да го постигне, ако правилата са достатъчно прости и всеки път когато наруши някое, се перва с пръчка. За това ниво изобщо не е нужна медитация. Трябват ти само правилата и някой, който да размахва пръчката.

Следващото ниво на морала се състои от спазването на същите правила дори когато няма кой да те перне. Подчиняваш се, защото правилата са станали част от теб. Сам се удряш, всеки път когато нарушиш някое. За това ниво е нужен малко умствен контрол. Ако мисловният ти процес е хаотичен, поведението ти също ще бъде хаотично. Умствената култура намалява умствения хаос.

Съществува и трето ниво на морал, но може би е по-правилно да се нарече етика. Това ниво е качествено различно, коренна промяна в ориентацията. На нивото на етиката, човек не спазва строги и сковани правила, диктувани от някакъв авторитет. Той избира поведението си според нуждите на ситуацията. За това ниво се изисква истинска интелигентност и способността да се балансират всички фактори във всяка ситуация, за да се получи уникална, креативна и подходяща реакция всеки път. Освен това индивидът, който взема тези решения, трябва да се е избавил от собствената си ограничена лична гледна точка. Той трябва да вижда цялата ситуация от обективна гледна точка, като придава еднаква важност на собствените си нужди и тези на другите хора. С други думи той трябва да е свободен от алчност, омраза, завист и всички останали егоистични боклуци, които обикновени ни пречат да видим проблема от страната на другия човек. Само тогава той може да избере точно този набор от действия, които наистина ще бъдат най-подходящите за ситуацията. За това ниво на морала медитацията е абсолютно необходима, освен ако не си роден светец. Няма друг начин да се постигне това умение. Освен това процесът на сортиране, който е нужен на това ниво, е изтощителен. Ако се опиташ да балансираш всички тези фактори във всяка ситуация със съзнателния си ум, бързо ще се измориш. Интелектът просто не може да се справи с толкова много неща наведнъж. Ще се претовари. За щастие съзнанието от по-дълбоко ниво може да се справи с това сортиране с лекота. Медитацията може да извърши процеса вместо теб. Това е мистериозно усещане.

Един ден изниква проблем – да кажем, че трябва да оправиш най-новия развод на чичо Херман. Изглежда абсолютно неразрешим и огромна бъркотия от „може би“, която може да побърка и самия цар Соломон. На следващия ден миеш чиниите и докато мислиш за нещо съвсем различно, решението внезапно изниква. То просто изскача от дълбокия ум и ти си казваш „А-ха!“ и целият проблем е решен. Такъв вид интуиция може да възникне само когато изключиш логическите вериги от проблема и дадеш възможност на дълбокия ум да приготви решението. Съзнателният ум само се пречка. Медитацията учи как да се измъкнеш от мисловния процес. Тя е умственото изкуство да спреш сам да си пречиш, а това е доста полезно умение в ежедневния живот. Медитацията със сигурност не е просто някаква безсмислена практика само за аскети и отшелници. Тя е практично умение, което се фокусира върху ежедневните събития и има непосредствено приложение в живота на всеки човек. Медитацията не е част само от духовния свят.

За съжаление точно този факт представлява пречка за някои ученици. Те започват практиката, очаквайки незабавно космическо откритие, пълно с ангелски хорове. А обикновено получават един по-ефективен начин да изхвърлят боклука си и по-добри методи да се справят с чичо Херман. Те се разочароват безпричинно. Първо идва решението за боклука. За ангелските гласове е нужно малко повече.

Погрешно схващане № 7
Медитацията представлява бягство от реалността

Неправилно. Медитацията е бягство към реалността. Тя не те изолира от болката на живота. Тя ти дава възможност да се потопиш в живота и всичките му аспекти толкова дълбоко, че успяваш да пробиеш бариерата от болка и да преминеш отвъд страданието. Випасана е практика, която се извършва с конкретното намерение човек да се изправи пред реалността, да преживява живота точно такъв, какъвто е, и да се справи с това, което открие. Тя ти позволява да отхвърлиш илюзиите и да се освободиш от всички онези учтиви малки лъжи, които си казваш постоянно. Което съществува, съществува. Ти си такъв, какъвто си, а да се лъжеш относно слабостите и мотивациите си само те завързва по-здраво към колелото на илюзията. Випасана медитацията не е опит да забравиш себе си или да прикриеш проблемите си. Тя е начин да се научиш да виждаш себе си точно такъв, какъвто си. Да видиш съществуващото и да го приемеш напълно. Само тогава ще можеш да го промениш.

Погрешно схващане № 8
Медитацията е чудесен начин да се опияниш

Ами, и да, и не. Медитацията наистина понякога създава прекрасни блажени чувства. Но те не са целта, а и не винаги възникват. Освен това, ако медитираш с такава цел в ума си, е по-малко вероятно да възникнат такива събития, отколкото ако просто медитираш заради истинската цел на медитацията, която е увеличената съзнателност. Блаженството идва от релаксацията, а релаксацията идва с освобождаване от напрежението. Ако се търси блаженство от медитацията, това вкарва напрежение в процеса, което прекъсва цялата верига от събития. Получава се парадоксална уловка. Можеш да получиш блаженство само ако не го преследваш. Освен това, ако търсиш еуфория и приятни чувства, има по-лесни начини да си ги доставиш. Те се предлагат в механите и от съмнителни личности по улиците в цялата страна. Еуфорията не е целта на медитацията. Често ще възниква, но на нея се гледа като на страничен продукт. Все пак това е много приятен страничен ефект и колкото повече медитираш, ще възниква все по-често. За това няма да чуеш две мнения от напредналите практикуващи.

Погрешно схващане № 9
Медитацията е егоистична

Определено изглежда така. Медитаторът си седи на малката си възглавница. Раздава ли храна? Не. Работи ли с жертви на бедствия? Не. Но нека разгледаме мотивацията му. Защо го прави? Намерението му е да прочисти собствения си ум от гняв, предразсъдъци и зложелателство. Той е активно заангажиран за освобождаване от алчност, напрежение и безчувственост. Това са самите качества, които засенчват състраданието му към другите хора. Преди те да бъдат премахнати, всички добри дела, които извършва, вероятно ще са просто проявление на собственото му его и в дългосрочен план няма да представляват никаква реална помощ. Нараняването в името на помощта е една от най-старите игри. Великият инквизитор на Испанската инквизиция предявява най-възвишени мотиви. Осъжданията на Салемските вещици са били провеждани в името на общественото добро. Ако разгледате личните животи на напредналите медитатори, често ще видите, че те се занимават с хуманитарни услуги. Рядко ще видите такива, които да повеждат кръстоносни походи, готови да пожертват някои индивиди в името на някаква благочестива идея. Факт е, че сме по-егоцентрични, отколкото знаем. Егото има начини да превръща най-благородните дейности в боклуци, ако му се даде свобода на действие. Чрез медитация ние съзнаваме себе си точно такива, каквито сме, като се пробуждаме за многобройните едва доловими изражения на собствения ни егоизъм. Тогава наистина ставаме искрено безкористни. Да се прочистваш от егоизма не е егоистична дейност.

Погрешно схващане № 10
Когато се медитира, се седи на едно място и се мислят възвишени мисли

Отново грешно. Съществуват определени системи на съзерцание, при които се извършват такива неща. Но това не е Випасана. Випасана е практиката на съзнаване. Съзнаване на това, което е, независимо дали е върховна истина или мръсен боклук. Което съществува, съществува. Разбира се, по време на практиката може да възникнат възвишени естетични мисли. Те определено не трябва да се избягват. Нито пък трябва да се преследват. Те са просто приятни странични ефекти. Випасана е проста практика. Тя се състои от пряко преживяване на събитията от собствения ти живот без прикрепяне на предпочитания и умствени изображения към тях. Випасана е виждане на живота, докато се развива от един момент към следващия, без пристрастия. Това, което възниква, възниква. Много е просто.

Погрешно схващане № 11
Трябва да медитирам няколко седмици и всичките ми проблеми ще бъдат решени

Съжалявам, медитацията не е бърз лек за всичко. Ще започнеш да виждаш промени веднага, но истински дълбоките ефекти ще дойдат след години. Просто вселената е устроена по този начин. Нищо значимо не се постига за една нощ. В някои отношения медитацията е трудна работа. За нея се изисква продължителна дисциплина, а понякога и болезнен процес на практикуване. При всяко сядане се получават някакви резултати, но тези резултати често са едва доловими. Те възникват дълбоко в ума, за да се проявят много по-късно. И ако стоиш и непрекъснато търсиш някакви огромни мигновени промени, напълно ще изпуснеш нежните изменения. Ще се обезкуражиш, ще се откажеш и ще се кълнеш, че никога няма да се получат такива промени. Ключът е в търпението. Търпение. Ако нищо друго не научиш от медитирането, поне ще се научиш на търпение. А това е възможно най-ценният урок.

Реклами

2 thoughts on “Глава 2 – Какво не е медитацията

  1. Много интересно и полезно.

  2. Много добро обяснение! Прекрасно! Единствената фраза, която предизвиква смущение у мен е „Випасана медитацията е дълбока религиозна практика“ – не смятам, че Випассана е религиозна практика и не съм разбрала техниката по този начин от курсовете, на които се преподава съгласно указанията на Гоенка и традицията на неговия учител Сяджи У Ба Кин.
    От къде идва това разминаване?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s