compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Глава 3 – Какво е медитацията

Медитация е дума, а думите се използват по различен начин от различните оратори. Това може да изглежда несъществено, но не е. Много е важно да се разбира точно какво иска да каже определеният човек с думите, които използва. Например, всяка култура на земята е създала някакъв вид умствени практики, които могат да бъдат наречени медитация. Всичко зависи от това колко широко е определението, което давате на думата. Всеки го прави – от африканците до ескимосите. Техниките варират изключително много и няма да се опитваме да ги изследваме. Има други книги за тази цел. За целта на тази книга ще ограничим дискусията ни до практиките, които са най-познати на западните читатели и най-вероятно се свързват с термина медитация.

В юдео-християнската традиция откриваме две отчасти съвпадащи техники, наречени молитва и съзерцание. Молитвата представлява пряко обръщане към някакво духовно същество. Съзерцанието е продължителен период на съзнателно обмисляне на някаква определена тема, обикновено някой религиозен идеал или библейски пасаж. От гледна точка на умствената култура и двете дейности представляват упражнения за концентрация. Нормалният поток от съзнателни мисли се ограничава и умът се фокусира върху една съзнателна зона на действие. Резултатите са такива, които могат да се открият във всяка практика на концентрация: дълбоко спокойствие, физиологично забавяне на метаболизма и усещане за мир и благополучие.

От хинду традицията произлиза йогическата медитация, която също е чисто концентративна. Традиционните основни упражнения се състоят от фокусиране на ума върху един единствен обект: камък, пламък на свещ, някаква сричка или каквото и да е – и да не му се позволява след това да се разсейва. Когато придобие основните умения, йогинът продължава да разширява практиката си, като възприема по-сложни обекти за медитация: песнопения, картинни религиозни изображения, енергийни канали в тялото и т.н. Въпреки това, колкото и да е сложен обектът на медитация, самата медитация остава единствено упражнение за концентрация.

В будистката традиция концентрацията също се цени високо. Но се добавя нов елемент, на който се отдава по-голямо значение. Този елемент е съзнаването. Всички будистки медитации имат за цел развиването на съзнателност, а концентрацията се използва като инструмент. Но будистката традиция е много обширна и към тази цел съществуват няколко различни пътя. Дзен медитацията използва два отделни курса. Първият е директното потапяне в съзнаването само със силата на волята. Сядаш и просто седиш, което значи, че изхвърляш от ума си всичко, освен чистото съзнаване за седенето. Това звучи много просто. Не е. Ако опиташ за кратко, ще видиш колко е трудно наистина. Вторият Дзен подход, който се използва в школата Риндзай, е умът да се изиграе, така че да напусне съзнателните мисли и да навлезе в чисто съзнаване. Това се извършва, като на ученика се дава неразрешим пъзел, който той трябва да реши въпреки това, а през това време се подлага на ужасяваща тренировъчна ситуация. Тъй като не може да избяга от болката на ситуацията, той трябва да избяга в чисто съзнаване на момента. Няма къде другаде да отиде. Дзен традицията е груба. Ефективна е за много хора, но е наистина груба.

Една друга стратегическа хитрост, тантричният будизъм, е почти обратното. Съзнателната мисъл, поне по начина, по който обикновено я извършваме, представлява проява на егото – азът, който обикновено мислим, че сме. Съзнателната мисъл е тясно свързана с представата за аза. Представата за аза или егото не е нищо друго, освен комплект от реакции и умствени изображения, които се прикрепят изкуствено към течащия процес на чисто съзнаване. Тантра цели придобиване на чисто съзнаване, като се разбие това изображение за егото. Това се постига чрез процес на визуализация. На ученика се дава определено религиозно изображение, върху което да медитира, например някое от божествата от тантричния пантеон. Той прави това толкова задълбочено, че приема нацяло тази същност. Сваля собствената си идентичност и си нахлузва друга. Това отнема доста време, както сигурно се досещате, но работи. По време на процеса ученикът може да наблюдава начина, по който егото е изградено, и да го постави на място. Той се научава да разпознава произволната природа на всяко его, включително собственото си, и се освобождава от привързването си към егото. Остава в състояние, в което може да реши да има его – неговото или каквото друго пожелае – или може да живее без такова. Резултатът е чисто съзнаване. И тантра не е просто детска игра.

Випасана е най-старата от практиките на будистка медитация. Методът е извлечен директно от Сатипатана Сутта (Основите на осъзнатостта) – беседа, която се приписва на самия Буда. Випасана представлява директно и постепенно развиване на осъзнатост или съзнаване. Развива се малко по малко с течение на години. Вниманието на ученика старателно се насочва към задълбочено изследване на определени аспекти от собственото му съществуване. Медитаторът се обучава да забелязва все повече и повече от собственото си течащо преживяване. Випасана е нежна техника. Но също така е и много, много изчерпателна. Тя е древна и класифицирана система на обучение за чувствителност, комплект упражнения с цел да станеш все по-възприемчив към преживяването на собствения си живот. Тя е внимателно вслушване, пълно виждане и щателно изследване. Научаваме се да усещаме обонянието по-остро, да докосваме по-пълно и наистина да обръщаме внимание на усещанията си. Научаваме се да слушаме собствените си мисли, без да се оплитаме в тях.

Целта на Випасана практиката е да се научим да обръщаме внимание. Мислим си, че го правим и бездруго, но това е илюзия. Тя произлиза от факта, че обръщаме толкова малко внимание на протичащия прилив от преживявания, че сме почти като заспали. Всъщност не обръщаме достатъчно внимание, за да забележим, че не обръщаме внимание. Това е друга парадоксална уловка.

Чрез процеса на осъзнатост бавно започваме да съзнаваме какво представляваме наистина под образа на егото. Събуждаме се за истинската същност на живота. Той престава да бъде просто парад на възходи и падения, награди и наказания. Това е илюзия. Животът има много по-дълбоко устройство от това, ако си направим труда да погледнем и ако гледаме по правилния начин.

Випасана е форма на умствено обучение, която ще те научи да преживяваш света по съвсем нов начин. За първи път ще се научиш какво ти се случва всъщност – около теб и вътре в теб. Това е процес на самоопознаване, изследване, в което вземаш участие, като наблюдаваш собствените си преживявания, докато ти се случват и участваш в тях. На практиката трябва да се гледа с такова отношение.

„Няма значение какво съм научил. Забравям за теории, предразсъдъци и стереотипи. Искам да разбера истинската същност на живота. Искам да разбера какво наистина представлява това преживяване да бъда жив. Искам да схвана истинските и най-дълбоките качества на живота и не искам просто да приемам обяснението на някой друг. Искам да видя сам.“ Ако следваш медитационната си практика с такова отношение, ще успееш. Ще откриеш, че наблюдаваш нещата обективно, точно такива, каквито са – течащи и променящи се от един момент към следващия. Тогава животът става невероятно богат по начин, който не може да се опише. Трябва да се преживее.

Терминът на Пали за проницателна медитация е Випасана Бхавана. Бхавана произлиза от корена „Бху“, което означава „раста“ или „ставам“. Следователно Бхавана означава „развивам“ и думата винаги се използва по отношение на ума. Бхавана означава умствено развитие. Випасана произхожда от два корена. „Пасана“ означава виждане или възприемане. „Ви“ е представка с различни сложни значения. Основното значение е „по специален начин“. Но също така има значение както на „в“, така и „през“. Цялото значение на думата е да се гледа на нещо с яснота и точност, като всеки компонент се вижда като отчетлив и отделен и като се пробива до самата сърцевина на това нещо, за да може да се възприеме фундаменталната му реалност. Този процес води до прозрение в базовата реалност на нещото, което се изследва. Ако сглобим всичко това, „Випасана Бхавана“ означава развиването на ума, насочено към виждане по специален начин, което води до прозрение и до пълно разбиране.

Във Випасана медитацията ние култивираме този специален начин на виждане на живота. Тренираме, за да виждаме реалността точно както е и наричаме този специален вид възприемане „осъзнатост“. Този процес на осъзнатост е доста различен от това, което обикновено правим. Обикновено не гледаме в това, което наистина стои пред нас. Виждаме живота през екран от мисли и концепции и бъркаме тези мислени обекти за реалност. Толкова се оплитаме в този безкраен поток от мисли, че реалността протича покрай нас незабелязана. Прекарваме времето си погълнати в дейност, хванати в капана на вечно преследване на удоволствие и задоволство и вечно бягство от болката и неприятните усещания. Изразходваме цялата си енергия, като се опитваме да се почувстваме по-добре, като се опитваме да заровим страховете си. Непрестанно търсим сигурност. А междувременно светът на истинско преживяване протича покрай нас недокоснат и неопитан. Във Випасана медитацията се обучаваме да игнорираме постоянните импулси да се чувстваме по-удобно и вместо това се гмуркаме в реалността. Ироничното в случая е, че истинският мир идва само когато спреш да го гониш. Друга парадоксална уловка.

Когато успокоиш тласкащото желание за комфорт, възниква истинско задоволство. Когато оставиш трескавото преследване на удоволствия, се проявява истинската красота на живота. Когато се опитваш да узнаеш реалността без заблуда, с цялата й болка и опасност, тогава получаваш истинска свобода и сигурност. Това не е някаква доктрина, която се опитваме да упражним над теб. Това е реалност, която може да се наблюдава, нещо, което можеш и трябва да видиш сам за себе си.

Будизмът е на 2500 години, а всяка система на мислене от такава величина е имала времето да развие множество слоеве от доктрини и ритуали. Въпреки това основното отношение на будизма е изключително емпирично и анти-авторитарно. Гаутама Буда е бил силно неортодоксален индивид и истински анти-традиционалист. Той не предлага ученията си като набор от догми, а по-скоро като набор от твърдения, чрез които всеки индивид да изследва себе си. Неговата покана към всеки е била: „Ела и виж“. Едно от нещата, които е казал на последователите си е: „Не поставяй ничия глава над своята собствена“. С това е имал предвид да не приемаш чуждите думи. Увери се сам.

Искаме да приложиш това отношение към всяка дума, която прочетеш в това ръководство. Ние не заявяваме някакви твърдения, които трябва да приемеш само защото сме авторитети в областта. Сляпата вяра няма нищо общо с това. Това са реалности, основани на опита. Научи се да настройваш начина си на възприятие според инструкциите в книгата и ще разбереш сам. Това и само това създава основата за вярата. Проницателната медитация в основата си е практика на изследователско лично откриване.

След като изяснихме това, тук ще представим много кратко обобщение на ключовите аспекти от будистката философия. Не правим опити да сме изчерпателни, тъй като това е направено доста добре в много други книги. Тази материя е съществена за разбирането на Випасана, затова трябва да се спомене.

От будистка гледна точка ние, човешките същества, живеем по много странен начин. Гледаме на преходните неща като на постоянни, въпреки че всичко около нас се променя. Процесът на промяна е постоянен и вечен. Докато четеш тези думи, тялото ти остарява. Но ти не обръщаш внимание на това. Книгата в ръката ти се разпада. Печатът избледнява, а страниците стават все по-крехки. Стените около теб остаряват. Молекулите в тези стени вибрират с невероятна скорост и всичко се измества, бавно се разпада и разгражда. Не обръщаш внимание и на това. И един ден поглеждаш около себе си. Тялото ти е набръчкано и скърцащо и те боли. Книгата е пожълтяла, безполезна буца; сградата е започнала да се срутва. Затова скърбиш по загубената младост и тъгуваш, когато притежанията изчезват. Откъде идва тази болка? Идва от собственото ти невнимание. Не си успял да погледнеш живота отблизо. Не си успял да видиш непрекъснато променящия се поток на света, докато е минавал покрай теб. Създал си колекция от умствени конструкции – „аз“, „книгата“, „сградата“ – и приемаш, че ще траят вечно. Те никога не издържат. Но ти можеш да се настроиш към постоянно протичащата промяна. Можеш да се научиш да възприемаш живота като вечно течащо движение, нещо невероятно красиво като танц или симфония. Можеш да се научиш да се радваш на постоянното преминаване и отпадане на всички феномени. Можеш да се научиш да живееш с потока на съществуването, вместо непрекъснато да бягаш от същността си. Можеш да научиш това. Всичко е въпрос на време и тренировки.

Човешките ни навици на възприемане са извънредно глупави в някои отношения. Изключваме 99% от сетивните стимули, които действително получаваме, и затвърдяваме останалите в отделни умствени обекти. След това реагираме на тези умствени обекти по програмирани привични начини. Ето един пример: Ти си сам и стоиш в тишината на спокойната нощ. В далечината се чува лай на куче. Възприятието само по себе си е неописуемо красиво, ако го изследваш внимателно. От морето тишина идват нахлуващи вълни от звукови вибрации. Започваш да чуваш прекрасните сложни мотиви, а те се превръщат в искрящи електрически стимулации в нервната система. Самият процес е красив и задоволяващ. Ние хората имаме склонността напълно да го игнорираме. Вместо това втвърдяваме възприятието в умствен обект. Поставяме върху него умствена картина и се впускаме в редица емоционални и интелектуални реакции. „Пак това куче. Все лае през нощта. Колко досадно. Всяка нощ създава неприятности. Някой трябва да направи нещо. Може би трябва да се обадя в полицията. Не, в някой кучкарник. Така, ще се обадя в приюта. Не, може би ще напиша някое гадно писмо на собственика на кучето. Не, това ще са големи неприятности. Просто ще си купя тапи за уши.“ Това са просто привично възприемане и умствени навици. Научаваш се да реагираш така като дете, като копираш навиците на възприемане от хората около теб. Тези реакции към усещанията не са обусловени в структурата на нервната система. Веригите са там. Но това не е единственият начин, по който може да се използва умствената ни машина. Наученото може да се отучи. Първата стъпка е да осъзнаеш какво правиш, докато го правиш, и да се отдръпнеш и да наблюдаваш мълчаливо.

От будистка перспектива ние хората гледаме на живота наобратно. Гледаме това, което е действителната причина за страданието, и го виждаме като щастие. Причината за страданието е този синдром на желание-неприязън, за който говорихме по-рано. Възниква някакво възприятие. Може да е всичко – красиво момиче, симпатично момче, състезателна лодка, бандит с оръжие, камион, който те настига, всичко. Каквото и да е, следващото нещо, което веднага правим, е да реагираме на стимула с чувство към него.

Да вземем тревогата за пример. Ние се тревожим много. Тревогата сама по себе си е проблемът. Тревогата е процес. Той има стъпки. Безпокойството не е просто състояние на съществуване, а е процедура. Това, което трябва да направиш, е да погледнеш в самото начало на тази процедура, първоначалните етапи, преди процесът да е набрал сила. Най-първото звено от веригата на тревогата е реакцията на вкопчване/отхвърляне. Веднага след като възникне някакъв феномен в ума ни, ние се опитваме умствено да се вкопчим в него или да го избутаме настрани. Това задейства реакцията на тревожност. За щастие съществува удобен малък инструмент, наречен Випасана медитация, който можеш да използваш, за да разчупиш целия механизъм.

Випасана медитацията ни учи как да изследваме внимателно собствения ни процес на възприемане с голяма точност. Научаваме се да гледаме възникването на мисли и възприятия с чувството на спокойно отделяне. Научаваме се да виждаме собствените си реакции към стимули с яснота и спокойствие. Започваме да виждаме себе си как реагираме, без да се оплитаме в самите реакции. Натрапчивата природа на мисълта бавно умира. Пак можем да се оженим. Пак можем да се изместим от пътя на камиона. Но няма нужда да минаваме през адски терзания нито за едното, нито за другото.

Бягството от натрапчивата природа на мисълта създава изцяло ново виждане за реалността. Това е коренно различно разбиране, пълня промяна на механизма на възприемане. То носи със себе си усещането за мир и правилност, нов интерес към живота и чувство за завършеност на всяка дейност. Поради тези предимства в будизма този начин на виждане на нещата се нарича правилен възглед за живота, а будистките текстове го наричат виждане на нещата такива, каквито наистина са.

Випасана медитацията е набор от трениращи процедури, които постепенно ни отварят към това ново виждане на реалността такава, каквато наистина е. Заедно с тази нова реалност идва и ново разбиране за най-централния аспект от реалността: „аз“. Внимателното изследване ни показва, че с „аз“ сме направили същото нещо, както и с останалите възприятия. Взели сме един течащ водовъртеж от мисли, чувства и усещания и сме ги втвърдили в умствена конструкция. После на всичко това сме сложили етикет – „аз“. И след това завинаги се отнасяме към него като към статична и трайна единица. Виждаме го като нещо отделно от всички останали неща. Откъсваме се от останалата част от този процес на вечна промяна, който представлява вселената. И после тъгуваме за това колко самотни се чувстваме. Игнорираме присъщата ни свързаност към всички останали същества и решаваме, че „аз“ трябва да получа повече за „мен“; после се чудим колко алчни и безчувствени са човешките същества. И всичко продължава така. Всяко зло дело, всеки пример за безсърдечност в света произлиза директно от грешното възприемане на „аз“ като отделен от всичко останало.

Разруши заблудата на тази единствена концепция и цялата ти вселена се променя. Но не очаквай да постигнеш това за една нощ. Прекарал си целия си живот в изграждането на това понятие, засилвал си го с всяка мисъл, дума и действие през всички тези години. Няма да се изпари изведнъж. Но ще премине, ако му дадеш достатъчно време и достатъчно внимание. Випасана медитацията е процес, чрез който то се разтваря. Малко по малко отчупваш от него просто като го наблюдаваш.

Понятието „аз“ е процес. То е нещо, което правим. Във Випасана ние се научаваме да виждаме, че го правим, кога го правим и как го правим. След това то се измества и избледнява като облак, преминаващ през ясното небе. Оставаме в състояние, в което можем да го правим или да не го правим – както е подходящо за ситуацията. Натрапчивостта изчезва. Имаме избор.

Разбира се, това са значителни прозрения. Всяко от тях е дълбоко достигащо разбиране за някой от основните проблеми на човешкото съществуване. Те не възникват бързо, нито пък без значително усилие. Но отплатата е голяма. Те водят до пълно трансформиране на живота ти. Всяка секунда от съществуването ти след това се променя. Медитаторът, който успява да премине целия този път, достига перфектно умствено здраве, чиста любов за всичко живо и пълно прекратяване на страданието. Това не е малка цел. Но няма нужда да изминаваш целия път, за да пожънеш ползи. Те започват от самото начало и се трупат през годините. Това е натрупваща се функция. Колкото повече седиш, толкова повече научаваш за истинската природа на собственото си съществуване. Колкото повече часове прекарваш в медитация, толкова по-голяма става способността ти спокойно да наблюдаваш всеки импулс и намерение, всяка мисъл и емоция още от възникването им в ума. Прогресът към освобождение се измерва в часове, прекарани върху възглавницата за медитация. И можеш да спреш винаги когато решиш. Над главата ти няма никаква пръчка, освен собственото ти желание да видиш истинското качество на живота, да подобриш собственото си съществуване и съществуването на другите.

Випасана медитацията в същността си се основава на опита. Тя не е теоретична. При практикуването на медитация ти ставаш чувствителен към действителното преживяване на живота, към усещането за нещата. Не седиш, за да развиваш изтънчени и естетични мисли за живота. Ти живееш. Випасана медитацията повече от всичко друго е научаване как се живее.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s