compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Глава 4 – Отношение

През последния век западната наука и физика направиха изумително откритие. Ние сме част от света, който виждаме. Самият процес на нашето наблюдение променя нещата, които наблюдаваме. Например, електронът е изключително малък елемент. Той не може да се види без прецизно оборудване и самият уред обуславя какво ще види наблюдаващият. Ако на електрона се погледне по един начин, той се държи като частица – твърда малка топчица, която подскача наоколо в хубави прави линии. Когато на него се погледне по друг начин, електронът изглежда като вълна и в него няма нищо твърдо. Свети и шава навсякъде. Електронът е повече събитие, отколкото някакво нещо. А наблюдателят участва в това събитие чрез самия процес на наблюдението. Няма начин да се избегне това взаимодействие.

Източната наука е разпознала този основен принцип преди много време. Умът е набор от събития, а наблюдателят участва в тези събития всеки път, когато той или тя погледне навътре. Медитацията е наблюдение с участие от наша страна. Това, което гледаш, реагира на процеса на гледане. Това, което гледаш, си ти, а какво виждаш зависи от начина, по който гледаш. Затова процесът на медитация е изключително деликатен, а резултатът зависи абсолютно от състоянието на медитатора. Следващите отношения са изключително важни за успех в практиката. Повечето от тях бяха представени по-рано. Но тук ги събираме отново като серия правила за прилагане.

Не очаквай нищо – просто се отпусни и виж какво се случва. Гледай на цялото нещо като на експеримент. Прояви активен интерес към самото изследване. Но не се разсейвай от очакванията си за резултатите. Затова недей да се безпокоиш за какъвто и да е резултат. Остави медитацията да се движи със собствената си скорост и в собствената си насока. Остави медитацията да те научи на това, което иска. Медитативното съзнаване има за цел да види реалността точно такава, каквато е. Независимо дали тя отговаря на нашите очаквания, или не, това изисква временно прекратяване на всички наши предварителни представи и идеи. Трябва да приберем нашите изображения, мнения и разбирания някъде, където няма да пречат, по време на медитацията. Иначе ще се препънем в тях.

Не се напрягай – недей да насилваш нищо или да правиш велики пресилени усилия. Медитацията не е агресивна. Няма никакъв насилствен стремеж. Просто остави усилието ти да бъде спокойно и балансирано.

Не бързай – няма за къде да се бърза, затова напредвай спокойно. Настани се на някоя възглавница и стой така, сякаш имаш цял ден. Всяко наистина ценно нещо отнема време, за да се развие. Търпение, търпение, търпение.

Недей да задържаш нищо и недей да отхвърляш нищо – остави това, което идва, да дойте и се приспособи към него, каквото и да е то. Ако възникнат добри умствени изображения, добре. Ако възникнат лоши умствени изображения, и това е добре. Гледай на всичко това като равно и се чувствай удобно, каквото и да се случва. Не се бори с това, което изпитваш, просто наблюдавай всичко осъзнато.

Освободи всичко – научи се да течеш с всички промени, които възникват. Отпусни се и се освободи от напрежението.

Приемай всичко, което възниква – приеми чувствата си, дори и онези, които не искаш да имаш. Приеми преживяванията си, дори онези, които мразиш. Не се порицавай затова, че имаш човешки недостатъци и слабости. Научи се да гледаш на всички феномени в ума като напълно естествени и разбираеми. Опитай да практикуваш незаитересовано приемане по всяко време и по отношение на всичко, което преживяваш.

Бъди нежен със себе си – бъди мил към себе си. Може да не си идеален, но имаш само себе си, по който да работиш. Процесът на превръщане в този, който ще бъдеш, започва първо с пълното приемане на този, който си.

Изследвай себе си – поставяй всичко под въпрос. Не приемай нищо за даденост. Не вярвай на нищо само защото звучи мъдро и благочестиво и някакви светци са го казали. Увери се сам. Това не означава, че трябва да бъдеш циничен, безочлив или непочтителен. Означава, че трябва да бъдеш емпиричен. Подложи всички твърдения на действителния тест на твоето преживяване и остави резултатите да те водят към истината. Проницателната медитация се развива от вътрешния копнеж да се събудиш за истинското и да получиш освобождаващо прозрение за структурата на съществуването. Цялата практика се осланя на това желание да се пробудиш за истината. Без това практиката е повърхностна.

Гледай на всички проблеми като на предизвикателства – гледай на негативните неща, които възникват, като възможности да се учиш и да растеш. Не бягай от тях, недей да се порицаваш или да носиш бремето си с мълчанието на светец. Имаш проблем? Чудесно. Можеш да го използваш в своя полза. Радвай се, гмурни се и изследвай.

Не размишлявай – няма нужда да разбираш всичко. Аналитичното мислене няма да те освободи от капана. В медитацията умът се пречиства по естествен начин чрез осъзнатостта, чрез чисто внимание без думи. Привичното ни обмисляне не е необходимо за елиминиране на нещата, които те оковават. Всичко необходимо е ясно, не-интелектуално възприятие на това, което са, и как работят. Само това е достатъчно, за да ги разтвори. Концепциите и разсъжденията само пречат. Недей да мислиш. Виж.

Не се задълбочавай върху противоположностите – разликите между хората съществуват, но да се задълбочаваш в тях е опасен процес. Освен ако не се борави с него внимателно, той води директно към егоизъм. Обикновеното човешко мислене е пълно с алчност, ревност и гордост. Мъж, който вижда друг мъж на улицата, може веднага да си помисли: „Той изглежда по-добре от мен“. Незабавният резултат е завист или срам. Момиче, виждащо друго момиче, може да си помисли: „Аз съм по-красива от нея“. Незабавният резултат е гордост. Този вид сравняване е умствен навик и води директно към враждебни чувства от един или друг вид: алчност, завист, гордост, ревност, омраза. То е неумело умствено състояние, но го правим през цялото време. Сравняваме външния си вид с другите, нашия успех, постижения, богатство, притежания или коефициента на интелигентност и всичко това води към едно и също място – отчуждаване, бариери между хората и враждебно усещане.

Работата на медитатора е да заличи този неумел навик, като го изследва задълбочено, след което да го замени с друг. Вместо да забелязва разликите между себе си и другите, медитаторът се тренира да забелязва сходствата. Той насочва вниманието си към онези фактори, които са универсални за всичко живо, неща, които ще го сближат с останалите. Така сравнението му, ако има изобщо, води към чувства на близост, а не чувства на отчуждаване. Дишането е универсален процес. Всички гръбначни дишат на практика по един и същи начин. Всички живи същества обменят газове със средата си по един начин или друг. Това е една от причините, поради които дишането се избира за фокус на медитацията. Медитаторът се съветва да изследва процеса на собственото си дишане като средство за осъзнаване на присъщата му свързаност с останалия живот. Това не означава, че затваряме очите си за всички разлики около нас. Разликите съществуват. Означава просто, че отнемаме значението на противоположностите и наблягаме на универсалните фактори. Препоръчителната процедура е следната:

Когато медитаторът възприема някакъв сетивен обект, той не трябва да се задълбочава в него по обикновения егоистичен начин. По-скоро трябва да изследва самия процес на възприемане. Трябва да наблюдава чувствата, които възникват, и умствените дейности, които последват. Трябва да забележи промените, които в резултат възникват в собственото му съзнание. Когато сравнява всички тези феномени, медитаторът трябва да осъзнава универсалното в това, което вижда. Първоначалното възприемане ще предизвика приятни, неприятни или неутрални чувства. Това е универсален феномен. Той възниква в ума на другите точно както и в неговия и той трябва ясно да види това. В последствие от тези чувства може да възникнат различни реакции. Той може да почувства алчност, похот или ревност. Може да почувства страх, тревога, безпокойство или скука. Тези реакции са универсални. Той просто ги забелязва и след това обобщава. Той трябва да разбере, че това са нормални човешки реакции и може да възникнат във всеки.

Практикуването на такъв стил на сравнение може да се усеща насилено и изкуствено отначало, но той не е по-малко естествен от това, което обикновено правим. Просто е непознат. С практиката този навик заменя нормалния ни навик за егоистично сравнение и в дългосрочен план става много по-естествен. В резултат от това ставаме много по-съчувствени хора. Вече не се разстройваме от недостатъците на другите. Напредваме към хармония с всичко живо.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s