compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Глава 5 – Практиката

Въпреки че съществуват много обекти за медитация, силно препоръчваме да започнеш с фокусиране на пълното си внимание върху дишането, за да се сдобиеш с някаква степен на повърхностна концентрация. Помни, че не практикуваш дълбока вглъбеност или техника за чиста концентрация. Ти практикуваш осъзнатост, за която ти е нужна само определена степен на повърхностна концентрация. Целта е да развиеш осъзнатост, която да доведе до проницателност и мъдрост, за да разбереш истината такава, каквато е. Да разбереш механизма на комплекса тяло-ум точно такъв, какъвто е. Да се освободиш от всички психологични раздразнения, за да направиш живота си истински спокоен и щастлив. Умът не може да се пречисти, без да се виждат нещата такива, каквито наистина са. „Да се виждат нещата, както са“ е толкова тежка и неясна фраза. Много от начинаещите медитатори се чудят какво значи това, тъй като някой с ясно зрение може да вижда обектите такива, каквито са.

Когато използваме тази фраза във връзка с прозрението, получено от нашата медитация, това, което имаме предвид, не е повърхностното виждане на нещата с нашите обикновени очи, а виждане на нещата с мъдрост такива, каквито са сами по себе си. Да виждаме с мъдрост означава да виждаме нещата в рамката на нашия комплекс тяло/ум без предразсъдъци или пристрастия, произлизащи от нашата алчност, омраза и заблуда. Обикновено, когато наблюдаваме работата на нашия комплекс тяло/ум, сме склонни да скриваме или игнорираме нещата, които не са ни приятни, и да се вкопчваме в неща, които са приятни. Това е така, тъй като нашите умове по принцип са повлияни от нашите желания, негодувание и заблуда. Нашето его, „аз“ или мнения ни пречат и изкривяват преценката ни.

Когато наблюдаваме осъзнато телесните си усещания, не трябва да ги бъркаме с умствените формации, тъй като телесните усещания могат да възникнат без никаква връзка с ума. Например, може да седим удобно. След известно време може да възникне някакво неприятно чувство в гърба или в краката ни. Нашият ум веднага изпитва този дискомфорт и образува множество мисли около чувството. В този момент, без да бъркаме чувството с умствените формации, трябва да изолираме чувството като чувство и да го наблюдаваме осъзнато. Чувствата са един от седемте универсални умствени фактора. Останалите шест са контакт, възприятие, умствени формации, концентрация, жизнена сила и съзнаване.

В друг момент може да изпитваме определена емоция, като например негодувание, страх или страстно желание. Тогава трябва да наблюдаваме емоцията точно такава, каквато е, без да я бъркаме с нищо друго. Когато съберем нашите форма, чувство, възприятия, умствени формации и съзнание в едно и се опитаме да наблюдаваме всички тях като чувство, се объркваме, тъй като няма да можем да видим източника на чувството. Ако просто се задълбочим само върху чувството, като игнорираме останалите умствени фактори, нашето разбиране на истината става много трудно. Искаме да получим прозрение в познанието за преходност, за да преодолеем нашето негодувание; по-дълбокото ни знание за нещастието преодолява нашата алчност, която причинява нещастие; нашето разбиране за липса на „аз“ преодолява невежеството, което произлиза от представата за „аз“. Първо трябва да видим ума и тялото поотделно. След като ги разберем поотделно, трябва да видим тяхната присъща взаимосвързаност. Когато проницателността ни започне да се изостря, започваме да съзнаваме все по-ясно факта, че всички агрегати си взаимодействат, за да работят заедно. Никой не може да съществува без останалите. Можем да разберем истинското значение на известната метафора за слепия мъж със здраво тяло, с което може да върви, и осакатения човек с много добро зрение, с което може да вижда. Никой от тях не може да направи много сам. Но когато осакатеният човек се качи на раменете на слепия човек, заедно те лесно могат да се движат и да постигат целите си. По подобен начин тялото не може да направи нищо само за себе си. То е като пън, който не може да се движи или да направи нищо сам, освен да подлежи на преходност, разпад и смърт. Умът сам по себе си не може да направи нищо без подкрепата на тялото. Когато наблюдаваме осъзнато и тялото, и ума, виждаме колко много чудесни неща могат да направят заедно.

Стига да седим на едно място, можем да достигнем някаква степен на осъзнатост. Ако отидем в някое усамотено убежище (ретрийт) и прекараме няколко дни или няколко месеца в наблюдение на нашите чувства, възприятия, безброй мисли и различни състояния на съзнанието, това може в крайна сметка да ни направи спокойни и омиротворени. Обикновено нямаме толкова много време, което да прекараме на едно място, за да медитираме постоянно. Затова трябва да намерим начин да приложим нашата осъзнатост към ежедневния си живот, за да можем да се справяме с ежедневните непредвидими случайности. С какво ще се сблъскаме всеки ден е непредвидимо. Случват се неща, причинени от множество причини и условия, тъй като живеем в свят, основан на условности и преходност. Осъзнатостта е нашият комплект за спешни случаи, готова да ни служи по всяко време. Когато се сблъскаме със ситуация, в която изпитваме възмущение, ако осъзнато изследваме собствения си ум, ще открием горчиви истини в себе си. А именно, ние сме егоистични; ние сме егоцентрични; ние сме привързани към егото си; ние се вкопчваме в мненията си; мислим си, че сме прави, а че всички други грешат; предубедени сме; пристрастни сме; и в дъното на всичко това ние всъщност наистина не се обичаме. Това откритие, въпреки че е горчиво, е едно от най-възнаграждаващите преживявания. А в дългосрочен план това откритие ни спасява от дълбоко вкоренено психологично и духовно страдание.

Практиката за осъзнатост е практиката на сто процента честност със себе си. Когато наблюдаваме собствения си ум и тяло, ние забелязваме някои неща, които ни е неприятно да разберем. Тъй като не ги харесваме, се опитваме да ги отхвърлим. Какви са нещата, които не харесваме? Не ни харесва да се отделяме от любимите ни хора или да живеем с хора, които не обичаме. В нещата, които харесваме и не харесваме, включваме не само хора, места и материални неща, но и мнения, идеи, вярвания и решения. Не харесваме това, което естествено се случва с нас. Например, не ни харесва да остаряваме, да се разболяваме, да проявяваме слабост или да показваме възрастта си, тъй като имаме силно желание да запазим външността си. Не ни харесва някой да ни посочва нашите грешки, защото сме много горди със себе си. Не ни харесва някой да е по-мъдър от нас, защото сме заблудени за самите себе си. Това са само няколко примера за личните ни преживявания на алчност, омраза и невежество.

Когато алчността, омразата и невежеството разкрият себе си в ежедневния ни живот, ние използваме осъзнатостта, за да ги проследим и да разберем корените им. Коренът на всяко от тези умствени състояние е вътре в нас. Например, ако в нас го нямаше корена на омразата, никой нямаше да може да ни разгневи, тъй като коренът на нашия гняв е това, което реагира на действията, думите или поведението на другите хора. Ако сме осъзнати, ще използваме мъдростта си прилежно, за да погледнем в собствения ни ум. Ако в нас нямаме омраза, няма да се притесняваме, когато някой ни показва нашите недостатъци. По-скоро ще бъдем благодарни на човека, който привлича вниманието ми към нашите грешки. Трябва да сме изключително мъдри и осъзнати, за да благодарим на човека, който разяснява грешките ни, така че да можем да поемем по възходящия път на самоусъвършенстване. Всички ние имаме слепи петна. Другият човек е нашето огледало, в което да видим недостатъците си с мъдрост. Трябва да гледаме на човека, който ни показва нашите недостатъци, като на някой, който изравя скрито съкровище, за което не сме знаели. Само като знаем за съществуването на нашите слабости, можем да усъвършенстваме себе си. Самоподобрението е неотклонният път към съвършенство, което е нашата цел в живота. Само чрез преодоляване на слабостите ни можем да развием благородните качества, скрити дълбоко в подсъзнателния ни ум. Преди да се опитваме да преодолеем дефектите си, трябва да знаем какво представляват те.

Ако сме болни, трябва да открием причината за нашата болест. Само тогава можем да получим лечение. Ако се преструваме, че не сме болни от тази болест, въпреки че страдаме, никога няма да получим лечение. По подобен начин, ако смятаме, че нямаме такива недостатъци, никога няма да изчистим духовния си път. Ако сме слепи за собствените си отрицателни черти, ни трябва някой, който да ни ги посочи. Когато ни посочват грешките, трябва да сме благодарни, както Преподобният Шарипутра, който е казал: „Дори ако някой седем годишен начинаещ монах посочи грешките ми, аз ще ги приема с най-голямо уважение към него.“ Преп. Шарипутра е бил Архат, който е бил сто процента осъзнат и не е имал никакъв недостатък в себе си. Но тъй като не е имал никаква гордост, той е можел да поддържа тази позиция. Въпреки че ние не сме Архати, трябва да се решим да подражаваме на примера му, тъй като нашата цел в живота е също да постигнем това, което той е постигнал.

Разбира се, човекът, който ни показва нашите грешки, може сам да не е напълно лишен от недостатъци, но той може да види нашите проблеми, така както ние виждаме неговите, които той не забелязва, докато ние не му ги посочим.

Както посочването на недостатъци, така и реагирането към тях трябва да се извършва осъзнато. Ако някой започне да посочва грешки по неосъзнат начин и използва невнимателни и груби думи, той може да причини повече вреда, отколкото полза за себе си, както и за човека, чиито недостатъци показва. Някой, който говори с негодувание, не може да бъде осъзнат и не може да изрази себе си ясно. Някой, който се чувства наранен, докато слуша груби думи, може да загуби осъзнатостта си и да не чуе това, което другият човек всъщност казва. Трябва да говорим осъзнато и да слушаме осъзнато, за да получаваме полза от говоренето и слушането. Когато слушаме и говорим осъзнато, нашите умове са свободни от алчност, егоизъм, омраза и заблуди.

Нашата цел

Като медитатори всички ние трябва да имаме някаква цел, защото в противен случай ние просто ще пристъпваме пипнешком в тъмнината, сляпо следвайки нечии инструкции за медитиране. Непременно трябва да имаме цел за всичко, което вършим съзнателно и по наше желание. Целта на Випасана медитаторът не е да постигне просветление преди останалите хора или да има повече власт или да печели повече от другите, тъй като медитаторите с осъзнатост не се състезават един с друг.

Нашата цел е да достигнем съвършенство на всички благородни и полезни качества, скрити в нашия подсъзнателен ум. Тази цел има пет елемента: пречистване на ума, преодоляване на скръбта и жалванията, преодоляване на болка и печал, извървяване на правилния път, водещ към достигане на безкраен мир, и постигане на щастие чрез следване на този път. С тази петорна цел в ума си можем да напреднем с надежда и увереност, за да достигнем целта.

Практика

След като седнеш, не променяй положението си до края на времето, което си определил в началото. Да предположим, че промениш първоначалната си позиция, защото е била неудобна, и заемеш друга позиция. Това, което ще се случи, е, че след известно време новата позиция също ще стане неудобна. Тогава ще искаш друга, а след известно време и тя ще стане некомфортна. Така че може да продължиш да се местиш, да се движиш и да променяш една позиция с друга през цялото време, през което си на възглавницата за медитация, и няма да можеш да достигнеш задълбочено и смислено ниво на концентрация. Затова не променяй първоначалната си позиция, без значение колко е болезнена.

За да избегнеш промяната на положението си, в началото на медитацията определи колко дълго ще медитираш. Ако никога преди не си медитирал, седни неподвижно за не повече от двадесет минути. С повторенията на практиката можеш да увеличиш времето за седене. Продължителността на седене зависи от това колко време имаш за практикуване на седяща медитация и колко дълго можеш да седиш без мъчителна болка.

Не трябва да имаме времеви график за достигане до целта, тъй като достигането зависи от това как напредваме в практиката в зависимост от нашето разбиране и развитие на духовните умения. Трябва да работим прилежно и осъзнато към целта, без да задаваме определен времеви график за достигането й. Когато сме готови, ще стигнем там. Всичко, което трябва да направим, е да подготвим себе си за това постигане.

След като седнеш неподвижно, затвори очите си. Умът ни е като чаша с мътна вода. Колкото по-дълго държиш една чаша с мътна вода неподвижна, толкова повече кал се утаява и водата ще може да се види ясно. По подобен начин, ако останеш тих, без да движиш тялото си, като фокусираш цялото си неотделимо внимание върху обекта на медитация, умът се успокоява и започва да изпитва блаженството от медитацията.

За да се подготвим за това постижение, трябва да държим ума си в настоящия момент. Настоящият момент се променя толкова бързо, че обикновеният наблюдател сякаш изобщо не забелязва съществуването му. Всеки момент е изпълнен със събития и не минава нито момент, без да забележим събитията, които се случват в този момент. Затова моментът, който се опитваме да наблюдаваме с чисто внимание, е настоящият момент. Умът ни преминава през редица събития, подобно на редица картини, преминаващи през прожектор. Някои от тези картини идват от миналите ни преживявания, а други са нашето въображение за нещата, които смятаме да направим в бъдещето.

Умът никога не може да се фокусира без умствен обект. Затова трябва да предоставим на ума си обект, който е на разположение във всеки един настоящ момент. Това, което присъства във всеки момент, е дишането. На умът не е необходимо голямо усилие, за да открие дъха, тъй като във всеки един момент дъхът влиза и излиза през ноздрите ни. Нашата практика на проницателна медитация се извършва във всеки момент, в който сме будни, и нашият ум много лесно се фокусира върху дишането, тъй като е по-очевиден и по-постоянен от всеки друг обект.

След като седнеш по начина, описан по-горе, и споделиш любящата си доброта с всички, вдишай дълбоко три пъти. След трите дълбоки вдишвания дишай нормално, като оставиш дъха си да влиза и да излиза свободно и без усилие и започни да фокусираш вниманието си към ръба на ноздрите. Просто забележи усещането от дъха, който влиза и излиза. Когато завърши едно вдишване и преди да започне издишването, има кратка пауза. Забележи я и забележи началото на издишването. Когато издишването завърши, има друга кратка пауза, преди да започне вдишването. Забележи и тази кратка пауза. Това значи, че има две кратки паузи на дишането – една в края на вдишването и друга в края на издишването. Двете паузи продължават толкова кратко, че може изобщо да не осъзнаваш възникването им. Но когато осъзнаваш внимателно, можеш да ги забележиш.

Недей да изразяваш нищо с думи или идеи. Просто наблюдавай навлизащия и излизащия въздух, без да казваш „вдишвам“ или „издишвам“. Когато фокусираш вниманието си върху дишането, игнорирай всяка мисъл, спомен, звук, миризма, вкус и т.н., и насочи вниманието си само към дишането и нищо друго.

В началото и вдишванията, и издишванията са къси, тъй като тялото и умът не са спокойни и отпуснати. Забележи усещането от това кратко вдишване и кратко издишване, когато възникват, без да казваш „късо вдишване“ или „късо издишване“. Докато продължаваш да наблюдаваш усещането от късото вдишване и издишване, тялото и умът стават относително спокойни. Тогава вдишванията и издишванията стават по-продължителни. Наблюдавай усещането от този продължителен дъх такъв, какъвто е, без да казваш „дълъг дъх“. След това наблюдавай целия дихателен процес от началото до края. Впоследствие дъхът става едва доловим, а умът и тялото стават по-спокойни от преди. Наблюдавай това спокойно и тихо усещане от дишането.

Какво да правим, когато умът се отклонява?

Въпреки съгласуваното усилие да се задържи умът върху дишането, той може да се отклони. Може да отиде на някакви минали преживявания и внезапно може да се усетиш как си спомняш за места, които си посетил, хора, с които си се срещнал, приятели, които не си виждал отдавна, книга, която си чел преди време, вкуса на храната, която си ял вчера, и т.н. Когато усетиш, че умът вече не е концентриран върху дишането, осъзнато го върни обратно на него и го закотви там. След няколко секунди обаче може отново да започнеш да си мислиш как да платиш сметките, да се обадиш по телефона на някой приятел, да напишеш писмо на някого, да изпереш, да напазариш, да отидеш на някое парти, да планираш следващата си почивка и т.н. Веднага когато усетиш, че умът ти не е концентриран върху обекта, върни го осъзнато. По-долу са представени някои предложения, които може да ти помогнат да развиеш необходимата концентрация за практикуване на осъзнатост.

1. Броене

В такива ситуации броенето може да помогне. Целта на броенето е просто да фокусира ума върху дишането. След като умът се фокусира върху дишането, спри да броиш. Това е способ за развиване на концентрация. Има множество начини за броене. Всяко броене трябва да се извършва на ум. Не издавай никакви звуци, когато броиш. По-долу са изброени някои начини за броене.

а) Като вдишваш, брой „едно, едно, едно, едно…“, докато белите дробове се напълнят със свеж въздух. Като издишваш, брой „две, две, две, две…“, докато белите дробове се изпразнят от въздуха. След това, докато вдишваш отново, брой „три, три, три, три…“, докато белите дробове се напълнят отново, и докато издишваш брой „четири, четири, четири, четири…“, докато се изпразнят. Брой до десет и повтори толкова пъти, колкото е необходимо, за да се задържи умът фокусиран върху дишането.

б) Вторият метод за броене е бързо броене до десет. Докато броиш „едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет и десет“, вдишай и пак, докато броиш „едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет и десет“, издишай. Това означава, че за едно вдишване трябва да преброиш до десет и в едно издишване също трябва да преброиш до десет. Повтори този начин на дишане толкова пъти, колкото е необходимо, за да се фокусира умът върху дишането.

в) Третият метод за броене е броене до десет с редуване. Този път брой „едно, две, три, четири, пет“ (само до пет), докато вдишваш, след което брой „едно, две, три, четири, пет, шест“ (до шест), докато издишваш. Отново брой „едно, две, три, четири, пет, шест, седем“ (само до седем), докато вдишваш. След това брой „едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем“, докато издишваш. Брой до девет, докато вдишваш, и след това брой до десет, докато издишваш. Повтори този начин на дишане толкова пъти, колкото е необходимо, за да се фокусира умът върху дишането.

г) Четвъртият метод е дълбоко поемане на въздух. Когато белите дробове са пълни, преброй „едно“ на ум, след което издишай нацяло, докато белите дробове се изпразнят от въздуха. Тогава преброй „две“ на ум. Вдишай дълбоко отново и преброй „три“, след което издишай нацяло, както преди. Когато въздухът излезе от белите дробове, преброй „четири“ на ум. Брой по този начин до десет. След това брой наобратно от десет до едно. Преброй отново от едно до десет, след което от десет до едно.

д) Петият метод е да съединиш вдишването и издишването. Когато въздухът излезе от белите дробове, преброй „едно“ на ум. Този път трябва да броиш вдишването и издишването като едно. Вдишай отново, издишай и преброй „две“ на ум. По този метод трябва да се брои само до пет, след което да се повтаря от пет до едно. Повтаряй този метод, докато дишането стане фино и тихо.

Помни, че не трябва да броиш през цялото време. Когато умът се концентрира върху върха на ноздрите, където се допират вдишването и издишването, и започнеш да усещаш, че дишането е толкова фино и тихо, че не можеш да забележиш вдишването и издишването поотделно, трябва да спреш да броиш. Броенето се използва само за да се обучи умът да се концентрира в едно място.

2. Свързване

След вдишването не изчаквай, за да забележиш кратката пауза преди издишването, а свържи вдишването и издишването, така че да можеш да ги наблюдаваш като един непрекъснат дъх.

3. Фиксиране

След като съединиш вдишването и издишването, фиксирай ума си в точката, в която усещаш вдишването и издишването да се докосват. Вдишвай и издишвай като един цял дъх, който се движи навътре и навън, като докосва или се трие по ръба на ноздрите.

4. Фокусиране на ума като дърводелец

Дърводелецът чертае права линия върху дъската, която иска да отреже. След това отрязва дъската с триона си по протежението на правата линия, която е начертал. Той не гледа зъбите на триона си, докато се движат нагоре и надолу по дъската. Вместо това той фокусира цялото си внимание върху линията, която е начертал, за да може да отреже дъската по права ос. По подобен начин трябва да задържаш ума си точно върху точката, където усещаш дъха върху ръба на ноздрите.

5. Ум като портиер

Портиерът не се интересува от подробностите около хората, които влизат в къщата. Всичко, което прави, е да наблюдава хората, които влизат и излизат от къщата през портата. По подобен начин, когато се концентрираш, не трябва да обръщаш внимание на никакви подробности от преживяванията си. Просто наблюдавай усещането на навлизащия и излизащия въздух, докато влиза и излиза при върха на ноздрите.

Като продължиш с практиката си, умът и тялото стават толкова леки, че може да се почувстваш сякаш плаваш във въздуха или върху вода. Дори може да усетиш, че тялото ти се издига нагоре към небето. Когато грубите вдишвания и издишвания се прекратят, възникват фини вдишвания и издишвания. Това съвсем фино дишане е обективният фокус на ума. Това е знакът за концентрация. Първото появяване на обекта знак ще се замества от все по фини обекти знаци. Фиността на знака може да се сравни със звука от камбана. Когато камбаната се удари с голяма желязна пръчка, първо се чува груб звук. Когато звукът започне да затихва, той става много фин. По подобен начин вдишването и издишването в началото изглежда като груб знак. Като продължаваш да му обръщаш чисто внимание, този знак става много фин. Но съзнанието остава напълно фокусирано върху ръба на ноздрите. Други обекти на медитация стават все по-ясни и по-ясни с развиването на знака. Но дишането става все по-фино и по-фино с развиването на знака. Поради тази финост може да не забелязваш наличието на дъха. Недей да се разочароваш и да си мислиш, че си изгубил дъха или че нищо не се случва в медитационната ти практика. Не се притеснявай. Бъди осъзнат и решен да върнеш усещането за дъха обратно на ръба на ноздрите. Това е моментът, когато трябва да практикуваш по-енергично, като балансираш енергията, вярата, осъзнатостта, концентрацията и мъдростта си.

Сравнение с фермер

Представи си един фермер, който използва биволи за разораване на оризовото си поле. По някое време през деня той се изморява, затова отвързва биволите и си почива под прохладната сянка на някое дърво. Когато се събужда, той не открива животните си. Той не се тревожи, а просто отива до водопоя, където всички животни се събират за напояване в обедната горещина, и там открива биволите си. Без никакъв проблем той ги връща и отново ги завързва към ярема и започва да оре полето.

По подобен начин с течение на упражнението дишането става толкова фино и едва доловимо, че може изобщо да не можеш да забележиш усещането от дишането. Когато това се случи, не се тревожи. То не е изчезнало. Пак е там, където е било и преди това – точно на ръба на ноздрите. Поеми няколко бързи вдишвания и отново ще забележиш усещането от дъха. Продължавай да обръщаш чисто внимание на усещането от докосването на дъха към ръба на ноздрите.

Като поддържаш ума си фокусиран върху ръба на ноздрите, ще можеш да забележиш знака за развиването на медитацията. Ще усетиш приятното усещане от знака. Различните медитатори усещат това по различен начин. Ще бъде като звезда или клин, направен от сърцевината на дърво, или дълга нишка, или венец от цветя, димно кълбо, паяжина, тънък облачен слой, лотусов цвят, диска на луната или диска на слънцето.

По-рано в практиката си използвал вдишването и издишването като обект на медитация. Сега имаш знака като трети обект на медитация. Когато фокусираш ума си върху този трети обект, умът ти достига ниво на концентрация, достатъчно за практиката на проницателна медитация. Този знак има силно присъствие върху ръба на ноздрите. Овладей го и поеми пълен контрол над него, така че винаги когато искаш, да бъде достъпен. Обедини ума с този знак, който е наличен в настоящия момент, и остави ума да тече с всеки изминаващ момент. Докато му обръщаш чисто внимание, ще видиш, че самият знак се изменя всеки момент. Концентрирай ума си върху променящите се моменти. Също така обърни внимание, че умът може да се концентрира само в настоящия момент. Това единство на ума с настоящия момент се нарича моментна концентрация. Докато моментите непрекъснато отминават един след друг, умът е в крачка с тях. Променя се с тях, появява се и изчезва с тях, без да се вкопчва в никой от тях. Ако се опитаме да спрем ума в някой определен момент, резултатът ще е чувство на безсилие, тъй като умът не може да се прилепи. Той трябва да продължи със случващото се в новия момент. Тъй като настоящият момент може да се открие по всяко време, всеки момент може да бъде превърнат в концентриран момент.

За да обединим ума с настоящия момент, трябва да открием нещо, случващо се в този момент. Въпреки това умът не може да се фокусира върху всеки променящ се момент без определено ниво на концентрация, нужна за да може да се върви в ритъм с момента. След като постигнеш това ниво на концентрация, можеш да я използваш, за да фокусираш вниманието си върху всичко, което преживяваш – повдигането и спускането на корема, повдигането и спускането на гръдната област, възникването и отминаването на всяко усещане или възникването и отминаването на дъха или мислите и т.н.

За да постигнеш някакъв напредък в проницателната медитация, ти е нужна тази моментна концентрация. Това е всичко, което ти е нужно за практиката на проницателна медитация, тъй като всичко, което преживяваш, живее само за един момент. Когато фокусираш това концентрирано състояние на ума върху промените, които се случват в ума и тялото ти, ще забележиш, че дъхът е физическата част, а усещането за дъха, съзнанието за усещането и съзнанието за знака са умствените части. Докато ги наблюдаваш, можеш да видиш, че те непрекъснато се променят. В тялото ти може да възникват различни видове усещания, освен чувството от дишането. Наблюдавай ги в цялото тяло. Не се опитвай да създаваш някакво усещане, което не присъства естествено в някоя част от тялото. Когато възникне мисъл, забележи и нея. Всичко, което трябва да наблюдаваш в тези явления, е преходната, незадоволителна и не-азова природа на всички преживявания – умствени или физически.

С развиването на осъзнатост твоето негодувание срещу промяната, твоята неприязън към неприятните преживявания, твоята алчност за приятните преживявания и представата за азовост ще се заменят от по-дълбокото прозрение за преходност, незадоволителност и липса на „аз“. Това познание за реалността от собствения ти опит ти помага да развиеш по-спокойно, омиротворено и зряло отношение към живота. Ще видиш, че това, което преди си смятал за постоянно, се променя с такава невъобразима скорост, че дори умът ти не може да смогва с тези промени. Някак си ще можеш да забелязваш много от промените. Ще успееш да видиш едва доловимата природа на преходност и липса на „аз“. Това прозрение ще ти покаже пътя към мир и щастие и ще ти даде мъдростта да се справяш с ежедневните проблеми в живота.

Когато умът се обедини с дъха, протичащ през цялото време, ние по естествен начин ще можем да фокусираме ума върху настоящия момент. Можем да забележим усещането, възникващо от контакта на дъха с ръба на ноздрите. Когато земният елемент на въздуха, който вдишваме и издишваме, докосне земния елемент на нашите ноздри, умът усеща входящия и изходящия поток на въздуха. Топлото усещане възниква в ноздрите или която и да е друга част на тялото от контакта на елемента на топлина, създаден от процеса на дишане. Усещането за преходност на дъха възниква, когато земният елемент на протичащия дъх докосне ноздрите. Въпреки че водният елемент присъства в дъха, умът не може да го усети.

Съща така усещаме разширяването и свиването на белите ни дробове и на горната и долната част на корема, когато в белите дробове влиза въздух и когато излиза от тях. Разширяването и свиването на горната и долната част на корема и на гърдите са части от универсалния ритъм. Всичко във вселената има същия ритъм на разширяване и свиване точно както дишането и тялото. Всичко възниква и преминава. Въпреки това за нас най-важен е феноменът на възникване и преминаване на дъха и най-малките части от нашите умове и тела.

Заедно с вдишването ние усещаме лека степен на спокойствие. Тази лека степен на спокойствие без напрежение се превръща в напрежение, ако до няколко момента не издишаме. Когато издишаме, това напрежение се освобождава. След като издишаме, изпитваме дискомфорт, ако изчакаме прекалено дълго, преди отново да внесем свеж въздух. Това означава, че всеки път когато белите ни дробове са пълни, ние трябва да издишаме, а всеки път когато са празни, трябва да вдишаме. Когато вдишаме, изпитваме лека степен на спокойствие и когато издишаме, изпитваме лека степен на спокойствие. Желаем спокойствие и облекчаване на напрежението и не искаме напрежение и чувството, възникващо от липсата на въздух. Искаме спокойствието да остане по-дълго, а напрежението да изчезне по-бързо, отколкото това се случва нормално. Но нито напрежението ще изчезне толкова бързо, колкото искаме, нито спокойствието ще остане толкова дълго, колкото искаме. И отново се дразним или нервираме, тъй като желаем спокойствието да се върне и да остане по-дълго време, а напрежението да изчезне бързо и да не се връща повече. Тук виждаме как дори малка степен на желание за постоянство в преходна ситуация причинява болка или нещастие. Тъй като няма азова единица, която да контролира ситуацията, ще се разочароваме още повече.

Ако обаче наблюдаваме дишането, без да желаем спокойствие и без да изпитваме неприязън към напрежението, които произлизат от вдишването и издишването, а изпитваме само преходността, незадоволителността и липсата на „аз“ на нашия дъх, умът ни става омиротворен и спокоен.

Също така умът не остава през цялото време с усещането от дишането. Той се прехвърля и на звуци, спомени, емоции, възприятия, съзнание и умствени формации. Когато преживяваме тези състояния, трябва да забравим за усещането от дишането и веднага да фокусираме вниманието си върху тях – само върху едно от тях в даден момент, не всички едновременно. Когато заглъхнат, оставяме ума да се върне на дишането, което е като дом, в който умът, може да се завърне от бързи или дълги пътешествия към различните състояния на ума и тялото. Трябва да не забравяме, че всички тези умствени пътешествия стават в самия ум.

Всеки път когато умът се връща към дишането, той се завръща с по-дълбоко прозрение за преходността, незадоволителността и липсата на „аз“. Умът става по-проницателен от безпристрастното и непредубедено наблюдение на тези явления. Умът получава прозрение относно факта, че това тяло, тези усещания, различните състояния на съзнанието и множеството умствени формации трябва да се използват само с цел получаване на по-дълбоко прозрение за реалността на този комплекс ум/тяло.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s