compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа

Сатипатана Сутта: Основи на Осъзнатостта

MN 10

Satipatthana Sutta (Сатипатана Сутта): Основи на Осъзнатостта

Преведено от Пали от Thanissaro Bhikkhu. Access to Insight, 11 октомври 2010 г.

Чувал съм, че един път Благословеният пребивавал в страната Куру. В страната на Куру има град, наречен Каммасадамма. Там Благословеният се обърна към монасите: „Монаси“.

„Многоуважаеми“, отговориха монасите.

Благословеният каза така: „Това е прекият път за пречистването на съществата, за преодоляването на скръбта и риданията, за изчезването на болката и нещастието, за постигане на правилния метод и за реализирането на Нибана – с други думи четирите основи на осъзнатостта. Кои четири?

Тук (в това учение) монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло [1] – пламенен, бдителен и осъзнат – отхвърляйки алчността и нещастието спрямо света. Той остава фокусиран върху усещанията… ума… умствените качества в самите умствени качества – пламенен, бдителен и осъзнат – отхвърляйки алчността и нещастието спрямо света.

А. Тяло

А как монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло?

[1] Тук монахът – отишъл в пустошта, под сянката на някое дърво или в празна постройка – сяда с кръстосани крака, като държи тялото изправено и насочва осъзнатостта си отпред [буквално: отпред на гърдите]. Винаги осъзнат, той вдишва; осъзнат, той издишва.

Вдишвайки дълъг дъх, той съзира: „Вдишвам дълъг дъх“; или издишвайки дълъг дъх, той съзира: „Издишвам дълъг дъх“. Или вдишвайки къс дъх, той съзира: „Вдишвам къс дъх“; или издишвайки къс дъх, той съзира: „Издишвам къс дъх“. Той се тренира: „Ще вдишвам, усещайки цялото тяло“. Той се тренира: „Ще издишвам, усещайки цялото тяло“. Той се тренира: „Ще вдишвам и успокоявам телесните дейности“. Той се тренира: „Ще издишвам и успокоявам телесните дейности“. Точно както умелият стругар или неговия чирак, когато прави дълго завъртане, съзира: „Правя дълго завъртане“, или когато прави късо завъртане, съзира: „Правя късо завъртане“; по същия начин монахът, когато вдишва дълъг дъх, съзира: „Вдишвам дълъг дъх“; или издишвайки дълъг дъх, той съзира: „Издишвам дълъг дъх“… Той се тренира: „Ще вдишвам и успокоявам телесните дейности“. Той се тренира: „Ще издишвам и успокоявам телесните дейности“.

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху тялото в самото тяло или външно върху тялото в самото тяло или както вътрешно, така и външно [2] върху тялото в самото тяло. Или той остава фокусиран върху явлението на възникване по отношение на тялото [3], върху явлението на отминаване по отношение на тялото [4] или върху явлението на възникване и отминаване по отношение на тялото. Или неговата осъзнатост, че „Има тяло“ [5] се поддържа до степен, необходима само за знание и запомняне. И той остава независим [6], неподдържан от (без да се вкопчва в) каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло.

[2] Освен това, когато върви, монахът съзира: „Аз вървя“. Когато стои той съзира: „Стоя“. Когато седи той съзира: „Седя“. Когато лежи той съзира: „Лежа“. Или както е разположено тялото му, така той го съзира.

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху тялото в самото тяло или фокусиран външно… неподдържан от каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло.

[3] Освен това, когато върви напред и назад, той е напълно бдителен; когато гледа напред и настрани… когато се навежда и протяга крайниците си… когато носи горното си наметало, горната си роба и купата си… когато яде, пие, дъвче и вкусва… когато уринира и дефекира… когато върви, стои, седи, заспива, събужда се, говори и остава в мълчание, той е напълно бдителен.

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху тялото в самото тяло или фокусиран външно… неподдържан от каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло.

[4] Освен това… както ако торба с отвори в двата края е пълна с различни видове зърно – пшеница, ориз, бобчета от папуда, бял боб, сусамени семена, олющен ориз – и човек с добро зрение, изсипвайки съдържанието, съзира: „Това е пшеница. Това е ориз. Това са бобчета от папуда. Това е бял боб. Това са сусамени семена. Това е олющен ориз.“, по същия начин, монаси, монахът разсъждава за това тяло от петите на краката нагоре, от короната на главата надолу, оградено от кожа и пълно с различни нечистотии: „В това тяло има косми на главата, косми по тялото, нокти, зъби, кожа, плът, сухожилия, кости, костен мозък, бъбреци, сърце, черен дроб, плевра, далак, бели дробове, дебели черва, тънки черва, стомах, изпражнения, жлъчка, храчки, гной, кръв, пот, мазнини, сълзи, омазняване на кожата, слюнка, слуз, течност в ставите, урина“.

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху тялото в самото тяло или фокусиран външно… неподдържан от каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло.

[5] Освен това… точно както умел касапин или неговия чирак, след като са убили крава, сядат на кръстопът и я нарязват на парчета, монахът съзерцава това тяло – както и да стои, както и да е разположено – по отношение на свойствата: „В това тяло съществува свойството земя, свойството течност, свойството огън и свойството вятър“. [7]

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху тялото в самото тяло или фокусиран външно… неподдържан от каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло.

[6] Освен това, ако види труп, захвърлен в костница – мъртъв от един ден, от два дни, от три дни – подут, посинял и гниещ, той го прилага към това тяло: „Това тяло, също: такава е природата му, такова е бъдещето му, такава е неизбежната му съдба“…

Или отново, ако иди труп, захвърлен в костница, наяден от гарвани, лешояди и ястреби, от кучета, хиени и различни други същества… скелет, зацапан с плът и кръв, свързан със сухожилия… скелет без плът, зацапан с кръв, свързан със сухожилия… скелет без плът или кръв, свързан със сухожилия… кости, отделени от техните сухожилия, разпръснати във всички посоки – тук кост от ръка, там кост от крак, тук кост от пищял, там кост от бедро, тук кост от хълбок, там кост от гръбнака, тук ребро, там гръдна кост, тук раменна кост, там кост от гърлото, тук кост от челюст, там зъб, тук череп… избелели кости, подобно на цвета на миди… натрупани, по-стари от една година… разградени на прах: той го прилага към това тяло: „Това тяло, също: такава е природата му, такова е бъдещето му, такава е неизбежната му съдба“.

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху тялото в самото тяло или външно върху тялото в самото тяло или както вътрешно, така и външно върху тялото в самото тяло. Или той остава фокусиран върху явлението на възникване по отношение на тялото, върху явлението на отминаване по отношение на тялото или върху явлението на възникване и отминаване по отношение на тялото. Или неговата осъзнатост, че „Има тяло“ се поддържа до степен, необходима само за знание и запомняне. И той остава независим, неподдържан от (без да се вкопчва в) каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло.

Б. Усещания

А как монахът остава фокусиран върху усещанията в самите усещания?

Тук монахът, когато изпитва болезнено усещане, съзира: „Изпитвам болезнено усещане“. Когато изпитва приятно усещане, той съзира: „Изпитвам приятно усещане“. Когато изпитва нито-болезнено-нито-приятно усещане, той съзира: „Изпитвам нито-болезнено-нито-приятно усещане“.

Когато изпитва болезнено усещане на плътта, той съзира: „Изпитвам болезнено усещане на плътта“. Когато изпитва болезнено усещане, което не е от плътта, той съзира: „Изпитвам болезнено усещане, което не е от плътта“. Когато изпитва приятно усещане на плътта, той съзира: „Изпитвам приятно усещане на плътта“. Когато изпитва приятно усещане, което не е от плътта, той съзира: „Изпитвам приятно усещане, което не е от плътта“. Когато изпитва нито-болезнено-нито-приятно усещане на плътта, той съзира: „Изпитвам нито-болезнено-нито-приятно усещане на плътта“. Когато изпитва нито-болезнено-нито-приятно усещане, което не е от плътта, той съзира: „Изпитвам нито-болезнено-нито-приятно усещане, което не е от плътта“.

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху усещанията в самите усещания или външно върху усещанията в самите усещания или както вътрешно, така и външно върху усещанията в самите усещания. Или той остава фокусиран върху явлението на възникване по отношение на усещанията, върху явлението на отминаване по отношение на усещанията или върху явлението на възникване и отминаване по отношение на усещанията. Или неговата осъзнатост, че „Има усещания“ се поддържа до степен, необходима само за знание и запомняне. И той остава независим, неподдържан от (без да се вкопчва в) каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху усещанията в самите усещания.

В. Ум

А как монахът остава фокусиран върху ума в самия ум?

Тук монахът, когато умът има страст, съзира, че умът има страст. Когато умът е без страст, той съзира, че умът е без страст. Когато умът има неприязън, той съзира, че умът има неприязън. Когато умът е без неприязън, той съзира, че умът е без неприязън. Когато умът има заблуда, той съзира, че умът има заблуда. Когато умът е без заблуда, той съзира, че умът е без заблуда.

Когато умът е ограничен, той съзира, че умът е ограничен. Когато умът е разпилян, той съзира, че умът е разпилян. Когато умът е възвишен, той съзира, че умът е възвишен. Когато умът е не възвишен, той съзира, че умът не е възвишен. Когато умът е в състояние, което може да бъде надминато, той съзира, че умът е в състояние, което може да бъде надминато. Когато умът е ненадминат, той съзира, че умът е ненадминат. Когато умът е концентриран, той съзира, че умът е концентриран. Когато умът не е концентриран, той съзира, че умът не е концентриран. Когато умът е освободен, той съзира, че умът е освободен. Когато умът не е освободен, той съзира, че умът не е освободен.

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху ума в самия ум или външно върху ума в самия ум или както вътрешно, така и външно върху ума в самия ум. Или той остава фокусиран върху явлението на възникване по отношение на ума, върху явлението на отминаване по отношение на ума или върху явлението на възникване и отминаване по отношение на ума. Или неговата осъзнатост, че „Има ум“ се поддържа до степен, необходима само за знание и запомняне. И той остава независим, неподдържан от (без да се вкопчва в) каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху ума в самия ум.

Г. Умствени качества

А как монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества?

[1] Тук монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на петте пречки. А как монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на петте пречки? В случая, когато в него има чувствено желание, монахът съзира, че „В мен има чувствено желание“. Или, когато в него няма чувствено желание, той съзира, че „В мен няма чувствено желание“. Той съзира как възниква невъзникнало чувствено желание. И той съзира как се изоставя чувственото желание, след като е възникнало. И той съзира как няма бъдещо възникване на чувствено желание, което е било изоставено. (Същата формула се повтаря за останалите пречки: злонамереност; мързел и сънливост; безпокойство и тревога; и несигурност.)

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху умствените качества в самите умствени качества или външно върху умствените качества в самите умствени качества или както вътрешно, така и външно върху умствените качества в самите умствени качества. Или той остава фокусиран върху явлението на възникване по отношение на умствените качества, върху явлението на отминаване по отношение на умствените качества или върху явлението на възникване и отминаване по отношение на умствените качества. Или неговата осъзнатост, че „Има умствени качества“ се поддържа до степен, необходима само за знание и запомняне. И той остава независим, неподдържан от (без да се вкопчва в) каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на петте пречки.

[2] Освен това монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на петте агрегата на вкопчване. [8] А как монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на петте агрегата на вкопчване? Тук монахът [съзира]: „Такава е формата, такова е нейното възникване, такова е нейното изчезване. Такова е усещането… Такова е възприятието… Такива са формациите… Такова е съзнанието, такова е неговото възникване, такова е неговото изчезване“.

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху умствените качества в самите умствени качества или външно… неподдържан от каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на петте агрегата на вкопчване.

[3] Освен това монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на шестте вътрешни и външни бази на сетивата. А как монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на шестте вътрешни и външни бази на сетивата? Тук той съзира окото, съзира форми, съзира оковите [9], възникващи в зависимост от двете. Той съзира как възникват невъзникнали окови. И той съзира как се изоставят оковите, след като са възникнали. И той съзира как няма бъдещо възникване на окови, които са били изоставени. (Същата формула се повтаря за останалите сетивни среди: ухото; носа; езика; тялото; и интелекта.)

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху умствените качества в самите умствени качества или външно… неподдържан от каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на шестте вътрешни и външни бази на сетивата.

[4] Освен това монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на седемте фактора за Просветление. А как монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на седемте фактора за Просветление? Тук, когато осъзнатостта като фактор на Просветление присъства в него, той съзира, че „Осъзнатост като фактор на Просветление присъства в мен“. Или, ако осъзнатостта като фактор на Просветление не присъства в него, той съзира, че „Осъзнатост като фактор на Просветление не присъства в мен“. Той съзира възникването на невъзникнала осъзнатост като фактор на Просветление. И той съзира как се достига кулминацията в развиването на осъзнатост като фактор на Просветление, след като е възникнала. (Същата формула се повтаря за останалите фактори на Просветление: анализ на качества; постоянство/енергия; радост; спокойствие; концентрация; и невъзмутимост.)

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху умствените качества в самите умствени качества или външно… неподдържан от каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на седемте фактора за Просветление.

 [5] Освен това монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на четирите благородни истини. А как монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на четирите благородни истини? Тук той съзира, както е в действителност, че „Това е страдание“. Той съзира, както е в действителност, че „Това е произходът на страданието“. Той съзира, както е в действителност, че „Това е прекратяването на страданието“. Той съзира, както е в действителност, че „Това е пътят, водещ до прекратяване на страданието“.

По този начин той остава фокусиран вътрешно върху умствените качества в самите умствени качества или външно върху умствените качества в самите умствени качества или както вътрешно, така и външно върху умствените качества в самите умствени качества. Или той остава фокусиран върху явлението на възникване по отношение на умствените качества, върху явлението на отминаване по отношение на умствените качества или върху явлението на възникване и отминаване по отношение на умствените качества. Или неговата осъзнатост, че „Има умствени качества“ се поддържа до степен, необходима само за знание и запомняне. И той остава независим, неподдържан от (без да се вкопчва в) каквото и да е в света. Така монахът остава фокусиран върху умствените качества в самите умствени качества по отношение на четирите благородни истини.

Д. Заключение

Ако някой развие тези четири основи на осъзнатостта по този начин за седем години, един от два плода може да се очаква от него: или познание тук и сега, или – ако има някакъв остатък от вкопчване – незавръщане [10].

Не мислете за седем години. Ако някой развие тези четири основи на осъзнатостта по този начин за шест години… пет… четири… три… две години… една година… седем месеца… шест месеца… пет… четири… три… два месеца… един месец… половин месец, един от два плода може да се очаква от него: или познание тук и сега, или – ако има някакъв остатък от вкопчване – незавръщане.

Не мислете за половин месец. Ако някой развие тези четири основи на осъзнатостта по този начин за седем дни, един от два плода може да се очаква от него: или познание тук и сега, или – ако има някакъв остатък от вкопчване – незавръщане.

„Това е прекият път за пречистването на съществата, за преодоляването на скръбта и риданията, за изчезването на болката и нещастието, за постигане на правилния метод и за реализирането на Нибана – с други думи четирите основи на осъзнатостта“. Така беше казано и във връзка с това беше казано.“

Това каза Благословеният. Удовлетворени, монасите се насладиха на думите на Благословения.

Бележки:

(от Nyanasatta Thera)

  1. Повторението на фразите „фокусиран върху тялото в самото тяло”, „фокусиран върху усещанията в самите усещания” и т.н. е с цел да се изтъкне пред медитатора важността на това да остава съзнателен при поддържането на внимание, насочено към един единствен избран обект, относно това дали продължава да се придържа към него и не се е отклонил в полето на друго съзерцание. Например, при съзерцаване на някакъв телесен процес медитаторът може несъзнателно да се отклони в разглеждане на усещанията, свързани с този телесен процес. Тогава той или тя трябва напълно да съзнава, че е оставил първоначалния обект и е започнал да съзерцава усещането. [горе]
  2. „Вътрешно“: съзерцаване на собственото дишане; „външно“: съзерцаване на дишането на друг човек; „вътрешно и външно“: съзерцаване на собственото и на чуждо дишане, чрез редуване, без прекъсване на вниманието. В началото човек обръща внимание само на собственото си дишане и само в напредналите стадии, с цел практикуване на проницателност, човек по аналогия от време на време обръща внимание и на процеса на дишане на друг човек. [горе]
  3. Факторите на възникване (самудая-дамма), т.е. условията за възникване на тялото-дъх; това са: тялото в неговата цялост, ноздрите и ума. [горе]
  4. Условията за разпадане на тялото-дъх са: унищожението на тялото и на ноздрите и прекратяването на умствената дейност. [горе]
  5. T.e. съществуват само безлични телесни процеси, без „аз“, душа, дух или постоянна същност или субстанция. Съответната фраза в следващите съзерцания трябва да се разбира по същия начин. [горе]
  6. Независим от копнеж и грешни възгледи. [горе]
  7. Т.нар. „елементи“ са основните качества на материята, обяснени от будистката традиция като твърдост (земя), прилепване (вода), калоричност (огън) и движение (вятър или въздух). [горе]
  8. Тези пет групи или агрегати съставят т.нар. личност. Като се превръщат в обекти на вкопчване, съществуването, под формата на непрекъснати раждания и смърт, се увековечава. [горе]
  9. Обичайното изброяване на десетте главни окови (самиоджана), както е представено в Колекцията с проповеди (Сутта Питака), е следното: (1) илюзия за „аз“, (2) скептицизъм, (3) привързване към правила и ритуали, (4) чувствено страстно желание, (5) злонамереност, (6) копнеж за фино-материално съществуване, (7) копнеж за нематериално съществуване, (8) самонадеяност, (9) безпокойство, (10) невежество. [горе]
  10. Т.е. незавръщане в света на сетивността. Това е последното ниво преди постигане на крайната цел – състояние на арахант. [горе]

Тук ще намерите пояснение на суттата. А какво значи осъзнатост и как да се използва в ежедневния живот е описано още по-подробно и много ясно в книгата „Осъзнатост на чист български“ (безплатна онлайн версия).

Благодарности на източника!

Авторско право:

Произход: ©1995 Thanissaro Bhikkhu. Възпроизведено от файл, предоставен от преводача. Това издание на Access to Insight е ©2008–2013.

Условия на използване: Може да копирате, преформатирате, препечатвате, преиздавате и разпространявате това произведение във всякаква среда, при условие, че: (1) правите такива копия и т.н. само за безплатно ползване; (2) ясно отбелязвате, че всички производни от това произведение (включително преводи) са получени от този документ като източник; и (3) включите пълния текст на този лиценз във всички копия или производни от това произведение. В останалите отношения всички права са запазени. За допълнителна информация относно този лиценз вж. FAQ на сайта accesstoinsight.org.

Реклами