compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа


Вашият коментар

Песента за преходността и заблудата от Миларепа

След завръщането си от Индия Речунгпа (един от главните ученици на Миларепа) бил прихванал болестта на гордостта и Миларепа опитал да го излекува по различни начини. Когато ученикът му пожелал храна, те отишли да просят, но били обидени от една стара жена, която заявила, че няма храна. На следващата сутрин я открили мъртва и Миларепа казал: „Речунгпа, както тази жена, така и всяко съзнателно същество е обречено да умре, но хората рядко мислят за този факт. И така изпускат много възможности да практикуват Дхарма. Ти и аз трябва да запомним тази случка и да се поучим от нея.“. След това той запял…

Песента за преходността и заблудата

Когато човек осъзнае дълбоко в сърцето си преходността на този живот,
Неговите мисли и дела спонтанно ще са в съответствие със Дхарма.
Ако човек мисли за смъртта често и продължително,
Той лесно може да покори демоните на мързела.
Никой не знае кога смъртта ще се спусне над него –
Точно както тази жена снощи!

Речунгпа, не бъди жесток, а послушай своя Гуру!
Виж, всички прояви във външния свят
Са мимолетни като снощен сън!
Човек изпитва безкрайна скръб,
Когато мисли за този преминаващ сън.
Речунгпа, събудил ли си се напълно
От това голямо объркване?
О, колкото повече мисля за това,
Толкова повече се стремя към Буда и към Дхарма. Има още

Реклами


Вашият коментар

milarepaВсички светски стремежи и дела имат един единствен неизбежен и неминуем край, който е скръб; придобивките приключват с разпиляване; сградите с разрушение; срещите с раздяла; ражданията със смърт. Като знае това, човек трябва напълно да се отрече от придобивки и натрупване, и от строежи, и от срещи; и, верен на заповедите на изтъкнат Гуру, да се отправи към осъзнаване на Истината. Само това е най-добрият религиозен обичай.

Миларепа

Източник


3 коментара

Осъзнатост на чист български

Към книгата

Напоследък все повече хора се насочват към практикуване на медитация. Защото вече на много хора е ясно, че това не е някаква неразбираема и езотерична практика само за велики йогини и светци. Ние, обикновените хора, също можем да получим безброй ползи от практикуване на малко умствено култивиране. 20-30 минути на ден може да са достатъчни, за да променят живота на човек.

Някои източни мъдреци сравняват ума с градина. Ако полагаме добри и редовни грижи за тази градина, ще получаваме сладки плодове и то в изобилие. Ако обаче оставим плевели и паразити да завладеят градината ни, може да очакваме много проблеми. А какви са тези плевели и паразити в нашите умствени градини? Това са вредните умствени навици и заблуди – безброй дребни неща, които вършим, без дори да осъзнаваме колко си вредим на себе си и на хората около нас. Повечето от тези умствени навици остават неосъзнати за нас в подсъзнанието ни. И там правят, каквото си поискат. Стават наши господари, а ние дори не разбираме, че голяма част от живота си прекарваме на автопилот. Именно този автопилот са нашите навици, които сме си създавали в продължение на много години.

За щастие има начин да погледнем в това разхвърляно подсъзнание и да сложим малко ред. Именно това представлява осъзнатостта. Това е начин да се погледне навътре, да се осветят ъгълчетата на ума, които преди това са били само неосъзнат фон, който е контролирал действията и живота ни. Затова осъзнатостта е свобода. Тя ни дава право на избор. Вече не сме напълно подвластни на капризите на ума, вече не сме на автопилот.

Осъзнатостта е нещо толкова просто, че е трудно да се обясни с думи. Всъщност, тя не може да се обясни с думи, а както казва авторът на „Осъзнатост на чист български“ – Банте Хенепола Гунаратана, думите са само пръсти, сочещи към луната. Осъзнатостта е част от ума, която може да наблюдава самия ум и тялото. Чрез това обръщане навътре човек започва да вижда механизмите на собствения си ум, вредните си навици и действия, вижда как сам създава много голяма част от проблемите и страданията си и вижда как може да се освободи от тях.

Това не може да се обясни адекватно с думи и то от човек, който разбира малко. Но пък авторът, който разбира доста повече, е написал книгата си на прост и ясен език, за да може да въведе всеки в полето на чистата осъзнатост. Той набляга много на значението на практиката, защото само така човек може сам да разбере какво представлява осъзнатостта и как може да я използва, за да си помогне безкрайно много.

С няколко думи книгата е кратка и ясна и все пак достатъчно подробна, за да може човек да започне да практикува по инструкциите в нея. С над четвърт милион продадени копия в целия свят (и още много от безплатно разпространение) това е една от водещите книги за медитация в света. Самият автор е мил, интелигентен и с голямо сърце, както всеки голям будистки учител.

Нека книгата донесе безкрайна полза на всеки читател!


Вашият коментар

nagarjuna

Почесването на раната носи удоволствие,
Но да си без рани е още по-приятно.
Подобно на това и в светските желания има удоволствия,
Но да си без желания е още по-приятно.

Нагарджуна

There is pleasure when a sore is scratched,
But to be without sores is more pleasurable still.
Just so, there are pleasures in worldly desires,
But to be without desires is more pleasurable still.

-Nagarjuna, Precious Garland


Вашият коментар

Песен за преходността от Миларепа

С идването на есента Миларепа решил да напусне Горно Лово, където той проповядвал Дарма през лятото, и отишъл в снежната планина Ди Се. Неговите покровители му дали прощално празненство, обикаляли го и правели дарове и поклони. Те казвали: „Бъдете достатъчно мил да дадете на нас, вашите ученици, някои напътствия и съвети“. Джетсън (Преподобният) тогава подчертал преходността на всички неща, напомняйки им да практикуват Дарма сериозно. И той изпял: Има още