compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа


Сатипатана Сутта: Основи на Осъзнатостта

MN 10

Satipatthana Sutta (Сатипатана Сутта): Основи на Осъзнатостта

Преведено от Пали от Thanissaro Bhikkhu. Access to Insight, 11 октомври 2010 г.

Чувал съм, че един път Благословеният пребивавал в страната Куру. В страната на Куру има град, наречен Каммасадамма. Там Благословеният се обърна към монасите: „Монаси“.

„Многоуважаеми“, отговориха монасите.

Благословеният каза така: „Това е прекият път за пречистването на съществата, за преодоляването на скръбта и риданията, за изчезването на болката и нещастието, за постигане на правилния метод и за реализирането на Нибана – с други думи четирите основи на осъзнатостта. Кои четири?

Тук (в това учение) монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло [1] – пламенен, бдителен и осъзнат – отхвърляйки алчността и нещастието спрямо света. Той остава фокусиран върху усещанията… ума… умствените качества в самите умствени качества – пламенен, бдителен и осъзнат – отхвърляйки алчността и нещастието спрямо света.

А. Тяло

А как монахът остава фокусиран върху тялото в самото тяло?

[1] Тук монахът – отишъл в пустошта, под сянката на някое дърво или в празна постройка – сяда с кръстосани крака, като държи тялото изправено и насочва осъзнатостта си отпред [буквално: отпред на гърдите]. Винаги осъзнат, той вдишва; осъзнат, той издишва.

Вдишвайки дълъг дъх, той съзира: „Вдишвам дълъг дъх“; или издишвайки дълъг дъх, той съзира: „Издишвам дълъг дъх“. Или вдишвайки къс дъх, той съзира: „Вдишвам къс дъх“; или издишвайки къс дъх, той съзира: „Издишвам къс дъх“. Той се тренира: „Ще вдишвам, усещайки цялото тяло“. Той се тренира: „Ще издишвам, усещайки цялото тяло“. Той се тренира: „Ще вдишвам и успокоявам телесните дейности“. Той се тренира: „Ще издишвам и успокоявам телесните дейности“. Точно както умелият стругар или неговия чирак, когато прави дълго завъртане, съзира: „Правя дълго завъртане“, или когато прави късо завъртане, съзира: „Правя късо завъртане“; по същия начин монахът, когато вдишва дълъг дъх, съзира: „Вдишвам дълъг дъх“; или издишвайки дълъг дъх, той съзира: „Издишвам дълъг дъх“… Той се тренира: „Ще вдишвам и успокоявам телесните дейности“. Той се тренира: „Ще издишвам и успокоявам телесните дейности“. Има още

Реклами


3 коментара

Осъзнатост на чист български

Към книгата

Напоследък все повече хора се насочват към практикуване на медитация. Защото вече на много хора е ясно, че това не е някаква неразбираема и езотерична практика само за велики йогини и светци. Ние, обикновените хора, също можем да получим безброй ползи от практикуване на малко умствено култивиране. 20-30 минути на ден може да са достатъчни, за да променят живота на човек.

Някои източни мъдреци сравняват ума с градина. Ако полагаме добри и редовни грижи за тази градина, ще получаваме сладки плодове и то в изобилие. Ако обаче оставим плевели и паразити да завладеят градината ни, може да очакваме много проблеми. А какви са тези плевели и паразити в нашите умствени градини? Това са вредните умствени навици и заблуди – безброй дребни неща, които вършим, без дори да осъзнаваме колко си вредим на себе си и на хората около нас. Повечето от тези умствени навици остават неосъзнати за нас в подсъзнанието ни. И там правят, каквото си поискат. Стават наши господари, а ние дори не разбираме, че голяма част от живота си прекарваме на автопилот. Именно този автопилот са нашите навици, които сме си създавали в продължение на много години.

За щастие има начин да погледнем в това разхвърляно подсъзнание и да сложим малко ред. Именно това представлява осъзнатостта. Това е начин да се погледне навътре, да се осветят ъгълчетата на ума, които преди това са били само неосъзнат фон, който е контролирал действията и живота ни. Затова осъзнатостта е свобода. Тя ни дава право на избор. Вече не сме напълно подвластни на капризите на ума, вече не сме на автопилот.

Осъзнатостта е нещо толкова просто, че е трудно да се обясни с думи. Всъщност, тя не може да се обясни с думи, а както казва авторът на „Осъзнатост на чист български“ – Банте Хенепола Гунаратана, думите са само пръсти, сочещи към луната. Осъзнатостта е част от ума, която може да наблюдава самия ум и тялото. Чрез това обръщане навътре човек започва да вижда механизмите на собствения си ум, вредните си навици и действия, вижда как сам създава много голяма част от проблемите и страданията си и вижда как може да се освободи от тях.

Това не може да се обясни адекватно с думи и то от човек, който разбира малко. Но пък авторът, който разбира доста повече, е написал книгата си на прост и ясен език, за да може да въведе всеки в полето на чистата осъзнатост. Той набляга много на значението на практиката, защото само така човек може сам да разбере какво представлява осъзнатостта и как може да я използва, за да си помогне безкрайно много.

С няколко думи книгата е кратка и ясна и все пак достатъчно подробна, за да може човек да започне да практикува по инструкциите в нея. С над четвърт милион продадени копия в целия свят (и още много от безплатно разпространение) това е една от водещите книги за медитация в света. Самият автор е мил, интелигентен и с голямо сърце, както всеки голям будистки учител.

Нека книгата донесе безкрайна полза на всеки читател!


Вашият коментар

milarepaЖивотът е кратък, а моментът на смъртта е несигурен; затова се отдайте на медитация. Избягвайте злите постъпки и натрупвайте заслуги, доколкото ви позволяват силите, дори с цената на самия живот. Накратко, действайте така, че да няма никаква причина да се срамувате от себе си; и стриктно спазвайте това решение.

Миларепа

Източник


Вашият коментар

Медитация за състрадание от Далай Лама

Според мен състраданието съществува като естествено състояние във всяко живо същество. Ако се огледаме обаче около нас и видим действията на хората, може да решим, че много от тях са родени с ампутирано съчувствие. Това до голяма степен се дължи на замърсяванията на собствения ни ум – на невежеството, заради което не можем да оценим истинската стойност на съчувствието и как то ни спасява от вината и ни носи щастие и спокойствие; на омразата, която възниква понякога в нас, когато някой ни нарани; на алчността, която се поражда от неудържимите ни желания и влечения по преходните неща и краткотрайни удоволствия в този свят. Има още