compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа


Калама Сутта

AN 3.65

Инструкциите към Калама

Преведено от Пали от Soma Thera. Access to Insight, 10 декември 2011 г.

Калама от Кесапутта отиват да се срещнат с Буда

1. Така чух. Веднъж Благословеният, докато странстваше в страната Косала с голяма общност от бикхуси, влезе в града на рода Калама, наречен Кесапутта: „Преподобният Гаутама, монахът, синът от рода Шакя, странствайки в страната Косала, влезе в Кесапутта. Добрата репутация на Преподобния Гаутама е разпространена така: Наистина, Благословеният е съвършен, напълно просветлен, съвършен в знание и поведение, върховен, познавач на световете, несравним, водач на укротими мъже, учител на небесни и човешки същества, на това, което той самият чрез пряко познание е разбрал ясно. Той преподава Дамма, добра в началото, добра в средата, добра в края, обхващаща значението и посланието, и цялостна във всяко отношение; и той показва светия живот, който е съвършено чист. Срещата с такива съвършени наистина е добра.“

2. След това Калама, жителите на Кесапутта, отидоха при Благословения. При пристигането си някои му отдадоха почит и седнаха отстрани; някои размениха поздрави с него и след края на сърдечния значим разговор седнаха отстрани; някои го поздравиха, вдигайки съединените си длани, и седнаха отстрани; някои обявиха името и рода си и седнаха отстрани; някои, без да говорят, седнаха отстрани.

Калама от Кесапутта молят Буда за упътване

3. Калама, жителите на Кесапутта, седейки отстрани, казаха на Благословения: „Някои монаси и брамини, многоуважаеми, посещават Кесапутта. Те излагат и обясняват само собствените си доктрини; доктрините на останалите те презират, ругаят и ги очернят. Някои други монаси и брамини също, многоуважаеми, идват в Кесапутта. Те също излагат и обясняват само собствените си доктрини; доктрините на останалите те презират, ругаят и ги очернят. Многоуважаеми, в нас има съмнение, има несигурност относно тях. Кои от тези преподобни монаси и брамини казват истината и кои лъжа?“

Критерият за отхвърляне

4. „Правилно е за вас, Калама, да се съмнявате, да сте несигурни; във вас е възникнала неувереност относно това, което е съмнително. Калама, не действайте според това, което е прието, защото е чуто многократно; нито според традиция; нито според слух; нито според свещени писания; нито според догадки; нито според аксиома; нито според привлекателни аргументи; нито според пристрастие към премисляна идея; нито според привидните способности на някой друг; нито според съображението: „Монахът е нашият учител“. Калама, когато вие самите знаете: „Тези неща са лоши; тези неща заслужават порицание; тези неща се критикуват от мъдрите; приети и спазвани, тези неща водят до вреда и зло“, откажете се от тях.“

Алчност, омраза и заблуда

5. „Как мислите, Калама? Когато в човек се появи алчност, това в негова полза ли е или вреда?“ – „В негова вреда, многоуважаеми.“ – „Калама, отдаден на алчност и завладян и подчинен умствено от алчност, този човек отнема живот, краде, изневерява и изрича лъжи; той подтиква и други също да правят така. Това ще му донесе ли дългосрочна вреда и зло?“ – „Да, многоуважаеми.“ Има още

Реклами


3 коментара

Осъзнатост на чист български

Към книгата

Напоследък все повече хора се насочват към практикуване на медитация. Защото вече на много хора е ясно, че това не е някаква неразбираема и езотерична практика само за велики йогини и светци. Ние, обикновените хора, също можем да получим безброй ползи от практикуване на малко умствено култивиране. 20-30 минути на ден може да са достатъчни, за да променят живота на човек.

Някои източни мъдреци сравняват ума с градина. Ако полагаме добри и редовни грижи за тази градина, ще получаваме сладки плодове и то в изобилие. Ако обаче оставим плевели и паразити да завладеят градината ни, може да очакваме много проблеми. А какви са тези плевели и паразити в нашите умствени градини? Това са вредните умствени навици и заблуди – безброй дребни неща, които вършим, без дори да осъзнаваме колко си вредим на себе си и на хората около нас. Повечето от тези умствени навици остават неосъзнати за нас в подсъзнанието ни. И там правят, каквото си поискат. Стават наши господари, а ние дори не разбираме, че голяма част от живота си прекарваме на автопилот. Именно този автопилот са нашите навици, които сме си създавали в продължение на много години.

За щастие има начин да погледнем в това разхвърляно подсъзнание и да сложим малко ред. Именно това представлява осъзнатостта. Това е начин да се погледне навътре, да се осветят ъгълчетата на ума, които преди това са били само неосъзнат фон, който е контролирал действията и живота ни. Затова осъзнатостта е свобода. Тя ни дава право на избор. Вече не сме напълно подвластни на капризите на ума, вече не сме на автопилот.

Осъзнатостта е нещо толкова просто, че е трудно да се обясни с думи. Всъщност, тя не може да се обясни с думи, а както казва авторът на „Осъзнатост на чист български“ – Банте Хенепола Гунаратана, думите са само пръсти, сочещи към луната. Осъзнатостта е част от ума, която може да наблюдава самия ум и тялото. Чрез това обръщане навътре човек започва да вижда механизмите на собствения си ум, вредните си навици и действия, вижда как сам създава много голяма част от проблемите и страданията си и вижда как може да се освободи от тях.

Това не може да се обясни адекватно с думи и то от човек, който разбира малко. Но пък авторът, който разбира доста повече, е написал книгата си на прост и ясен език, за да може да въведе всеки в полето на чистата осъзнатост. Той набляга много на значението на практиката, защото само така човек може сам да разбере какво представлява осъзнатостта и как може да я използва, за да си помогне безкрайно много.

С няколко думи книгата е кратка и ясна и все пак достатъчно подробна, за да може човек да започне да практикува по инструкциите в нея. С над четвърт милион продадени копия в целия свят (и още много от безплатно разпространение) това е една от водещите книги за медитация в света. Самият автор е мил, интелигентен и с голямо сърце, както всеки голям будистки учител.

Нека книгата донесе безкрайна полза на всеки читател!


Вашият коментар

milarepaЖивотът е кратък, а моментът на смъртта е несигурен; затова се отдайте на медитация. Избягвайте злите постъпки и натрупвайте заслуги, доколкото ви позволяват силите, дори с цената на самия живот. Накратко, действайте така, че да няма никаква причина да се срамувате от себе си; и стриктно спазвайте това решение.

Миларепа

Източник


Вашият коментар

Животът и Просветлението на Буда

20

За презентацията е нужен JavaScript.

През 624 г. пр.н.е. в Капилавату (Непал) Сидхарта Гаутама се родил като принц. Баща му бил крал Судходана, а майка му била кралица Махамая. Когато навършил шестнадесет години, той завършил обучението си и се оженил за принцеса Яшодара. Крал Судходана предал кралството си на своя син Сидхарта. Принцесата родила син на име Рахула. Когато крал Сидхарта станал на 29 години, той решил да се откаже от светския живот. Сидхарта напуснал кралството си и отишъл при няколко известни учители, за да изучава абсолютната природа на реалността. Но техните учения не го задоволили и той се отправил, за да открие собствения си път. Шест години по-късно той отишъл в Бодгая близо до река Неранджана и седнал под едно дърво.

Умът на Сидхарта бил спокоен и отпуснат. Докато седял, концентрацията му се задълбочила, а мъдростта му ставала все по-ясна. В това ясно и омиротворено състояние на ума той започнал да изследва истинската природа на живота. „Каква е причината за страданието“, се запитал той, „и какъв е пътят към вечното щастие?“ С окото на ума си той погледнал далеч отвъд своята държава, далеч отвъд собствения си свят. Скоро слънцето, планетите, звездите в космоса и далечните галактики на вселената се появили пред него в медитацията му. Той видял как всичко, от най-малката прашинка до най-голямата звезда, са свързани в постоянно променящ се модел: растеж, разпадане и отново растеж. Всичко било свързано. Нищо не се случвало без причина, а всяка причина оказвала ефект върху всичко останало.

Когато осъзнал това, пред ума му се появили по-дълбоки истини. Той погледнал дълбоко в себе си и открил, че животът му като принцът Сидхарта е само последният от поредица животи без начало – и че същото важи за всички. Ние се раждаме, живеем и умираме не веднъж, а отново и отново. Той видял, че смъртта е просто разделяне на ума от настоящето му тяло. След смъртта значението на Карма е изключително важно за следващото пътешествие. Когато един живот приключи, започва друг – и по този начин колелото на смърт и раждане продължава да се върти отново и отново. Той също видял, че от един живот към следващия ние непрекъснато се променяме и постоянно си влияем едни на други. Понякога сме богати и живеем в удобство; понякога сме бедни и нещастни. От време на време изпитваме удоволствие, но по-често се сблъскваме с проблеми. Сидхарта видял и че когато условията ни се променят, се променят и нашите отношения с другите. Всички ние сме били приятели и врагове, майка и баща, син и дъщеря хиляди пъти в миналото.

След това той погледнал цялото страдание в света. И видял как живите същества сами създават собственото си нещастие и радост. Слепи за истината, че всичко непрестанно се променя, те лъжат, крадат и дори убиват, за да получат нещата, които искат, въпреки че тези неща никога не могат да им предоставят трайното щастие, което желаят. И колкото повече умовете им се пълнят с алчност и омраза, толкова повече те се нараняват взаимно – а и самите себе си! Всяко вредно действие ги води към все повече нещастие. Те търсят мир, но намират само болка. Накрая той открил пътя за прекратяване на цялото това страдание. Той се изпълнил със сияйна ясна светлина. Вече не бил обикновен човек. Със спокойна и омиротворена усмивка той излязъл от медитацията си. В златистата светлина на разсъмване е казано, че Сидхарта погледнал нагоре и видял Зорницата. И тогава той получил велико разбиране. Той видял в ума си целия живот на света и планетите; от цялото минало и цялото бъдеще. Разбрал значението на съществуването, защо сме тук на тази земя и какво ни е създало. Най-накрая разбрал истината; получил просветление и установил принципите на Карма. Сега вече той бил Лорд Буда, напълно освободеният, пробуден и просветлен. Търсенето през шестте дълги години приключило. Това било ден, когато пълната луна светела, осветявайки цялата околност с ярка сребърна светлина, ден в месеца Весак (Май).

28Благодарности на източника!


Вашият коментар

nagarjuna

Почесването на раната носи удоволствие,
Но да си без рани е още по-приятно.
Подобно на това и в светските желания има удоволствия,
Но да си без желания е още по-приятно.

Нагарджуна

There is pleasure when a sore is scratched,
But to be without sores is more pleasurable still.
Just so, there are pleasures in worldly desires,
But to be without desires is more pleasurable still.

-Nagarjuna, Precious Garland


Вашият коментар

Малко мъдрост всеки ден

Хората от buddhanet.net са направили една колекция от кратки цитати на Буда за всеки ден от годината. Намирам го за чудесен начин за започване на деня. (За съжаление са само на английски).

Daily readings


Вашият коментар

Щастието за хора, които не са монаси. От Буда

Smiling BuddhaТези четири вида щастие могат да бъдат спечелени от стопанин на домакинство, който се наслаждава на чувствени удоволствия от време на време и когато случаят му ги предостави. Кои четири? Щастието поради притежание, щастието поради богатство, щастието поради свобода от дългове и щастието поради невинност.

А какво е щастието поради притежание? По отношение на това стопанинът има богатство, придобито чрез енергични усилия, спечелено със силата на ръката и потта на челото, праведно и законно спечелено. Когато помисли за това, той изпитва щастие и удовлетворение.

А какво е щастието поради богатство? По отношение на това стопанинът има богатство, праведно и законно спечелено, и с него той върши много добри дела. Когато помисли за това, той изпитва щастие и удовлетворение.

А какво е щастието поради свобода от дългове? По отношение на това стопанинът не дължи никакви дългове, големи или малки, на никого и когато помисли за това, той изпитва щастие и удовлетворение.

А какво е щастието поради невинност? По отношение на това благородният ученик е благословен с безукорни действия на тялото, говора и ума и когато помисли за това, той изпитва щастие и удовлетворение.

Буда

Благодарности на източника!