compassionbg

Блог за състраданието и забравената свобода на духа


Вашият коментар

Песента за преходността и заблудата от Миларепа

След завръщането си от Индия Речунгпа (един от главните ученици на Миларепа) бил прихванал болестта на гордостта и Миларепа опитал да го излекува по различни начини. Когато ученикът му пожелал храна, те отишли да просят, но били обидени от една стара жена, която заявила, че няма храна. На следващата сутрин я открили мъртва и Миларепа казал: „Речунгпа, както тази жена, така и всяко съзнателно същество е обречено да умре, но хората рядко мислят за този факт. И така изпускат много възможности да практикуват Дхарма. Ти и аз трябва да запомним тази случка и да се поучим от нея.“. След това той запял…

Песента за преходността и заблудата

Когато човек осъзнае дълбоко в сърцето си преходността на този живот,
Неговите мисли и дела спонтанно ще са в съответствие със Дхарма.
Ако човек мисли за смъртта често и продължително,
Той лесно може да покори демоните на мързела.
Никой не знае кога смъртта ще се спусне над него –
Точно както тази жена снощи!

Речунгпа, не бъди жесток, а послушай своя Гуру!
Виж, всички прояви във външния свят
Са мимолетни като снощен сън!
Човек изпитва безкрайна скръб,
Когато мисли за този преминаващ сън.
Речунгпа, събудил ли си се напълно
От това голямо объркване?
О, колкото повече мисля за това,
Толкова повече се стремя към Буда и към Дхарма. Има още

Реклами


Вашият коментар

milarepaВсички светски стремежи и дела имат един единствен неизбежен и неминуем край, който е скръб; придобивките приключват с разпиляване; сградите с разрушение; срещите с раздяла; ражданията със смърт. Като знае това, човек трябва напълно да се отрече от придобивки и натрупване, и от строежи, и от срещи; и, верен на заповедите на изтъкнат Гуру, да се отправи към осъзнаване на Истината. Само това е най-добрият религиозен обичай.

Миларепа

Източник


Вашият коментар

Песен за преходността от Миларепа

С идването на есента Миларепа решил да напусне Горно Лово, където той проповядвал Дарма през лятото, и отишъл в снежната планина Ди Се. Неговите покровители му дали прощално празненство, обикаляли го и правели дарове и поклони. Те казвали: „Бъдете достатъчно мил да дадете на нас, вашите ученици, някои напътствия и съвети“. Джетсън (Преподобният) тогава подчертал преходността на всички неща, напомняйки им да практикуват Дарма сериозно. И той изпял: Има още